Babysitter

16

След разговора с Хънтър отидох да говоря с Мак.

-Мак?- почуках аз на вратата му.
-Влез!- извика нежното му гласче отвътре.

Влязох вътре и се загледах в Мак.

-Ерик, какво има? Защо гледаш така?- попита ме Мак разтревожен.
-Мак, ти ми спомена за брат ти, който е разочаровал семейството ти като се е оженил за мъж.. това значи ли, че един ден няма да се ожениш за мен...?- попитах веднага въпроса си.
-Какво?! Не, не! От къде ти хрумна това? Брат ми разочарова семейството ни защото се скара с цялото ни семейство и после избяга с този мъж! Ерик, разбира се, че ще се омъжа за теб един ден! Какви за бога са тези мисли, че ще кажа не?!?!-

Радостта бликна във вените ми на мига в който чух тези думи, че ще се омъжи за мен. Това беше голямо щастие за мен.
Очите ми грейнаха и широка усмивка се появи на лицето ми.
2 часа по-късно.
С Хънтър ти седим гледаме телевизия. И тогава ми дойде един въпрос на ума.

-Хей, Хънтър!- рекох аз.
-Да?- попита Хънтър.
-По кой си падаш?-
-Моля?!-
-В кого си влюбен? Има ли такъв или такава изобщо?-
-Симон, защо?-
-Защото на всичките знам само на тебе и на Симон не знам.

Стъписах се на място.

-Ерик, добре ли си?- Хънтър помаха с ръка пред очите ми.
-Т-т-ти..- че се треперещия глас на Симон.
-Симон?!- стресна се Хънтър и ряско се изправи от дивана.- Ти да не би да ме..-
-Чу? Да това стана..- отговори почти глухо Симон.

Тръгна си и от горният етаж можеше само да се чуе затварянето на врата.

-Хънтър, братле добре ли си?- попитах аз.

Но Хънтър така и не отговори.

Месеца мина. И ние най-накрая трябваше да се върнем на училище.
Но този път сме по силни от всякога!