Babysitter

9

На следващия ден. Някъде следобяд. Някой почука на входната врата на къщата на Мак. Отворих. Беше Юда... Целият беше в разкарвавени и дълбоки ранни. Дишаше тежко все едно е тичал до тук.

-Юда, какво ти се е случило?!- попитах стреснат и шокиран в същото време аз.
-М-Майк..- и точно в този момент Юда си затвори очите и изгуби съзнание.

Хванах го и го занесох вътре.

-О боже мой?! Юда?!?! Какво му се е случило!?- шокира се Мак като видя Юда.
-Не знам. Когато го попитах той само каза Майк и изгуби съзнание..- отговорих аз.
-Хайде, нека го занесем във втората стая за гости!- каза Мак бързо.

Занесохме Юда, сложихме го на леглото и го оставихме така да си почива. Не знаехме кога ще се събуди. И двамата бяхме много притеснени. А аз не спирах да мисля за какво щеше да каже Юда. Майк, какво?? Да не би нещо да е станало с него? Но дори и да е мен не ме интересува. Все пак Майк е един от побойниците на Мак. Ооо, ще ги науча аз!
Станах.

-Мак, ще надглеждаш Юда нали?- попитах сериозно аз.
-Къде отиваш?- притесни се Мак.
-Имам да свърша едно нещо. Ще се върна обещавам!- отговорих аз и излязох.

След доста време вървене, гневно по улиците. Най-сетне стигнах. Къщата на Майк. Знам къде живее защото, когато се бяхме запознали всеки един от тях ми каза адреса си.
Звънах на звънеца и зачаках. През това време се и успокоих, ако случайно някой друг ми отвори вратата. И познах. Жена, сравнително на височината на Юда, с тъмно кафява, къса коса, и малки зелени очи ми отвори вратата.

-Здравейте, какво ще желаете, че сте дошли тука?- попита жената с нежен глас.
-Търся Майк Хънтров.- отговорих аз.
-Аз съм майка му. За какво търсите сина ми?-
-Аз съм негов приятел и исках да му съобщя нещо на лично.-
-А добре, ей сега ще го извикам!- и жената ми затвори вратата.

След приблизително 1 минута, най-сетне вратата се отвори и Майк излезе. Аз го издърпах в един парк на отсрещната улица и го блъснах в едно дърво.

-Какво си направил на Юда простак?!- казах аз шепнейки защото имаше хора в парка.
-Юда, ли? Аз нищо не съм му направил, за какво говориш?!- отговори ми и той шепнейки.
-Юда е на наша страна! Днес дойде в къщата на Мак пребит от бой, единственото което каза е твоето име преди да изгуби съзнание!-
-Чакай, Юда е пребит?! Той добре ли е?! Как е той?!-
-Добре е, но не е това важното! Ти ли го преби така копеле малко?!-
-Не за не бих направил такова нещо!-
-Кажи ми истината и не ме лъже в очите!-
-Аз обичам Юда! Аз съм лудо влюбен в него! Аз никога не бих посмял и с пръст да го докосна!-

Тогава замълчах. Бях шокиран.

-Моля те, Ерик! Не казвай на никого, че съм влюбен в него, моля те! Не казвай и на самия него! Моля ти се, умолявам те!- молеше ми се Майк.
-Добре.- въздъхнах аз. -Но само защото Юда ми е приятел, а ти си просто едно малко изчадие!

Майк само кимна леко с глава и аз го пуснах. Той се върна у тях си, а аз тръгнах да се връщам в къщата на Мак.
Когато се върнах заварих Юда буден.

-Юда, ти си буден!- казах зарадван аз.
-Ерик, Юда трябва да ти каже нещо..- каза на бързо Мак.
-Ерик, Майк е на наша страна..- каза Юда.
-Това ли щеше да ни кажеш преди да изгубиш съзнание?- попитах аз.
-Да.- отговори Юда.
-А кой те преби така?-  попитах аз.
-Том, с помоща на още две момчета, който не познавам.- отговори Юда.

Всички само замълчахме.

-А ти къде беше?- попита ме Мак.

Аз не отговорих.

-Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко!- каза ми Мак със спокоен глас.
-Бях, при Майк...- наведох глава аз.
-Защо си бил там?!?!- шашна се Юда.
-Мислех, че той те е пребил и отидох да му видя сметката за това, че те пребил...- отговори аз.
-И той какво ти каза?- попита ме Юда.
-Той ми каза това, че е на наша страна.- отговорих аз, но излъгах.
-Значи сега всичко е наред?- попита Мак.
-Как всичко ще е наред?! Ами Том, Явор и новата компания на Том?!- викна Юда.
-Да, но вече имаме теб и Майк на наша страна!- каза Мак.

Юда само въздъхна и отговори:

-Прав си..-

(Съжалявам ако има правописни грешки, не съм го проверявал!)