Babysitter

3

След часа. Отидох до стаята на 10а за да изчакам Мак. Учениците излизаха от стаята. Всички излязоха от стаята само и единствено Мак не.

-"Какво се случва с това момче? В дън земя ли потъна?"- помислих си аз.

Направо влезнах в стаята. Не можех да повярвам на очите си...

-МАК!!- изкрещях аз и изтичах до него.

Мак лежеше на пода. Беше в безсъзнание. Опитах се на го събудя, но всички беше на празно.

-Мак събуди се! Моля те!- виках му аз.

Не знаех какво да правя:
При сестрата ли да го заведа или в болница?
Накрая просто го взех на ръце и отидох в болницата.
След прегледа. Бях в стаята му в болницата. Сетих до него до леглото и го гледах. Чаках го да се събуди. А през това време главата ми беше пълна с мисли, като например "какво се е случило с него?".
Бях сигурен, че е бил някой от неговите съученици. Тогава той се събуди.

-Мак!- зарадвах му се аз.
-Ерик?- попита ме той.
-Да, това съм аз Мак!- казах му аз.
-Къде сме?- Пак ме попита.
-В болницата.- казах му аз.
-Какво правим тук!- изненада се той.
-Бях те намерил в безсъзнание и те заведох тук.- обясних му.

Беше късмет че всъщност когато го бях намерил в безсъзнание беше краят на часовете. Тоест края на поредния учебен ден и всички си тръгваха от училище. А ние сме в болница. Но всичко за доброто на Мак!

-Кога ще си ходим?- попита ме той.
-Теб ще те изпишат утре.- казах аз.
-Значи до утре трябва да седя тук?- казах натъжено той.
-Съжалявам, но да. Трябва!- казах му аз.
-Добре...- каза той с тъжен тон на гласа.
-Не се ватъжавай само един ден!- попитах се да го успокоя.
-Пръв си!- каза ми той вече малко по спокоен.
-Оу и замалко да забравя! Училището отпускат някаква ваканция чак до другия месец.- съобщих му.
-Кой ти го каза това?- попита ме той.
-Преди малко няколко учителя ми звънаха и всеки един от тях ви каза едно и също.- обясних му.
-Оле.- изненада се той.- Е тогава. Какво ще правиш през тази ваканция?
-Ще си търся работа. Трябват ми пари за да се издържам. Ти?- казах аз.
-Ще седя вкъщи с новата бавачка..- каза той с досада.
-Бавачка ли?- попитах аз.
-Да, нашите пак ще ходят на някаква конференция в друга държава и винаги ми наемат бавачка, защото те много добре знаят, че аз съм за себе си не мога да се грижа.

Минаха няколко часа. Аз постоях в болница с Мак и накрая си тръгнах. Прибрах се в апартамента ми, седнах на дивана и да отворих лаптопа. Търсех си работа. Исках да е някаква където аз да плащам евтино, а да ми плащат много. Накрая намерих перфектната работа. Детегледач. Хем евтина, хем много ти плащат. Обявих анкета за тази работа.
На следващия ден отидох в болницата защото щяха да изписват Мак. Изписаха го, а аз го придружих до входа на болницата. Там седеше едно паркирано такси.

-О, това е за мен! Довиждане Ерик!- каза ми щастливо той.
-Довиждане, Мак!- казах му спокойно аз.

Мак се качи в таксито и потегли, а аз си бях пеш.
Както си вървях по едно време телефона ми звъна.

-Ало?- попитах аз.
-Ало, с Ерик Лесвол ли говорим?- попита ме един женски глас.
-Да аз съм.- отговорих аз.
-Името ми е Меган Молсън и видях анкетата Ви за работа като детегледач! И се чудех ако можете да се грижите за детето ми за два месеца?- помоли ме тя.
-Разбира се!- приех аз.- на колко е детето Ви?
-на  17.- отговори тя.

В този момент погледнах с много тъпо изражение. 17 годишен да не може да се грижи за себе си? Но работата ми трябваше затова приех.

-Добре! Кога ме искате у вас?- попитах.
-Ако може на обяд?- попита тя.
-Разбира се!- отговорих аз.- А, адреса Ви?

Тя си даде адреса, а аз и отговорих, че на обяд ще съм там.
Стана 11 часа и аз реших вече да се приготвя за да отивам към къщата на госпожа Молсън.
Преоблякох се и тръгнах.
Стигнах на адреса и почуках на вратата. Висок, строен мъж ми отвори.

-Ти сигурно си Ерик?- попита ме той.
-Да аз съм! Тук съм за работата!- обясних аз.
-Синът ми сигурно много ще те хареса! Аз съм Кам Молсън!- представи се господина.
-Ерик Лесвол!- отговорих аз и му се усмихнах.

Господ Молсън се отдръпна от вратата и ми направи път да влезна. Тогава и госпожа Молсън се появи.

-Ах, Ерик! Синът ни е в стаята си на горния етаж последната врата!- обясни госпожа Молсън.
-Чувствай се като у дома си!- каза господин Молсън.
-Благодаря Ви!- казах аз.
-Е, ни трябва да тръгваме за да не си изтървем полета!- каза госпожа Молсън.
-Довиждане!- казах аз.

Господин и госпожа Молсън излязоха от къщата с МНОГО багаж. Натовариха го в колата си и потеглиха.
Качих се на горния етаж за да видя 17 годишното момче за което ще се грижа.
Влязох в последната стая на коридора и просто не можех да повярвам да очите си кого ще гледам.

-Мак?!- Казах аз шокиран.
-Ерик?!- отговори ми Мак със същия шокиран тон.