Последвай сърцето си

Глава 7: "Скъпа, има ли нов мъж в живота ти?"

Рейчъл:

Лондонските лъчи галеха кожата ми през прозореца, докато разговарях с мой клиент: жена, която искаше да се разведе и да вземе парите на бившият си съпруг. Не винаги им се получава. Такива жени като нея ги познавам добре. Попадала съм и на „по-зли" от нея, но човекът, който защитавам в делото и се опитвам да спазят от криза ходеше по мен. Като лъв, който е гладен и прави всичко възможно, за да усети вкуса ми.

Само не знам как така се бях озовала в бар с него. След като бях почти към печеленето на делото. Роклята ми, ръцете ми и тялото ми го желаеше. Не знам защо, но не мисля, че трябва да се влюбвам в този мъж. Все пак това ще срине репутацията ми на адвокат. А и всички в кантората биха ми се подигравали.

- Защо искате да вземете някаква сума? Това като гаранция ли е, госпожице Джоунс?

- Не съм ли човек? Нямам ли право на средства? Защо го наричате гаранция, като не е. - каза тя със известна грубост.

- Не. В никакъв случай, но нямате шанс. - присвих устни. - Можете да поискате пари само, когато имате дете, а вие нямате такова.

- От къде знаете, че нямам? Защо се бъркате в личният живот на хората?

- Това ми е работата. - поясних. За това седях на този стол, Джоунс. „О, тази ще е трудна!" подсъзнанието ми говореше трезво и бе съвсем право.

Докато разговаряхме... Изведнъж спомените започват да прииждат като на филмова лента.
Александър, бара, колата.. Божичко!

Полудяла съм! Тотално съм откачила!

Как можах да го направя? Как ще работя с този мъж? А той къде е? Ох, няма значение за мен ще е по-добре да не го виждам. Няма да мога да го погледна в очите, но как да се измъкна?

Александър:

Кога за последно правих закуска на жена? Сигурно съм се побъркал! Получих това, което исках. Но сега като че ли я искам още повече. Може би е вещица! Усмихвам се широко на глупостите, които си мисля.

Чувам лекото отваряне на вратата на спалнята. Което значи, че принцесата е будна.

- Добро утро, Рейчъл! Закуската е почти готова. - казвам й, докато съм с гръб към нея и слагам чиния с омлет на масата.

- Добро утро! - гласът й е напрегнат - Аз.. аз трябва да тръгвам, нямам време. - Значи така ще играем. Добре, Госпожице, адвокат нека да те видим.