Последвай сърцето си

Глава 3: "Не харесвате ли рози?"

Когато в понеделник влизам в офиса си, Сара ме следва с огромен букет от червени рози и графика ми за днешния ден.

- Какви са тези цветя? - хвърлям й подозрителен поглед, и сядам зад бюрото.

- Ами за теб са! Има и картичка, ето. - тя се подсмихва и го оставя пред мен.

Взимам картичката и чета съдържанието.

„Погрижете се добре за мен, г-це Уест!"

А. Дж.

Сериозно ли? Този... този какво си позволява? Защо на мен трябваше да дадат неговият случай? Смачках картичката в ръката си, докато си представям, че това е той. Сара ме гледа развеселено и едва сдържа смеха си виждайки реакцията ми. Познава ме прекалено добре освен, че е моя асистентката е и моя приятелка знае как мразя такива мъже. Само дето нямах представа, че и годеникът ми е сред тях.

- Изхвърли ги, моля те!

- Наистина ли? Искаш да изхвърля горките цветя? - Тя ме дразни нарочно. Знае, че никога не бих приела цветя или каквото и да е от клиент, особено като този.

- Сара, моля те! Нямам сили за това. Просто ги изхвърли.

- Какво става с теб? Всичко наред ли е?

- Абсолютно, просто съм изморена не спах добре снощи. Не се тревожи, окей? Хайде да видим какво ще ни очаква днес.

- В десет имаш среща с г-н Ричмънд, за да обсъдите споразумението с съпругата му и адвокатът й, което е утре надявам се, че помниш. - изръмжавам под носа си заради това как ми напомня колко съм разсеяна напоследък.

- В един и половина трябва да си в съда за решението, относно развода на г-жа Колинс. В четири имаш... - тази пауза не ми харесва, - имаш насрочена среща с г-н Джоунс.

- Защо? - почти изпищявам, но това развеселява Сара още повече.
- Иска да обсъдите срещата със съпругата му и адвокатите й.

- Но... но това ще бъде чак след седмица, нали?

- Да, така е, но г-н Джоунс ще бъде извън страната и това е единственият му свободен ден, преди срещата.

Не мога да повярвам какъв късмет имам с това да избягам срещите с този мъж. Може би преувеличавам и тези цветя не значат нищо от това, което си мисля. Кого заблуждавам? Ясно е, че този човек е свикнал да получава това, което иска. Той е играч и сега му се играе с мен. Но това няма да стане. Никога няма да изчукам мой клиент, това е неетично и за Бога, той е все още женен. Имайки в предвид последните няколко дни. Сега намирам изневярата между съпрузи за още по-противна. Питам се защо избрах семейното право при положение, че мога да практикувам и наказателно?