Последвай сърцето си

Глава 9: "Искам те." 16+

Александър:

Мамка му, прецакан съм! Шибано прецакан и няма спасение!
Събудих се преди часове, и продължавам да лежа и да си представям нея. Състоянието ми можеше да се опише само с една единствена дума - надървен.
Колко пъти мастурбирах, откакто се прибрах снощи? Дори не си направих труда да ги броя. И не минаваше. Всеки път щом си спомня огъня в очите й... онази проклета, сладка уста ставам твърд като скала. Исках тази жена, повече от всичко. Познавах стотици красиви жени, но никоя не е, като Рейчъл. Шибаната ми адвокатка. Трябва да стана и да се захвана за работа, за да я изкарам от главата си, преди да съм се побъркал напълно.

На обяд реших да отида до фитнеса на деветнадесетия етаж. Не се издържаше. Преди това имах презентация за строежа на нови жилищни комплекси, а всичко за което мислех, беше онази нощ в апартамента ми. Нощта, в която разбрах какво е да я имам в ръцете си. Да съм в нея. Болката в гърдите ми е пронизваща и почти ме отвличаше от кашата в главата ми. Почти.. но не съвсем. Увеличавам скоростта на пътеката. Краката ми пулсират, мускулите ми са напрегнати до пръсване. Крайното изтощение ще свърши работа. Винаги го прави, но няма никакъв смисъл. Нищо не помага. Нито тоновете работа, с която се опитах да се затрупам, нито изтощителната тренировка. По дяволите! Мамичката му! За всичко е виновна тя. Имам чувството, че топките ми ще се пръснат и тази шибана ерекция, ще разпори шортите ми. Бесен съм! И има само един начин това да приключи...

Час и половина по-късно, след като си взех душ в офиса и облякох един от резервните си костюми. Сега се намирам в асансьора на „Шърман и Партньори". Тук няма как да се измъкне. Не и днес.

Когато вратите на ада се отварят на деветия етаж, вече съм крайно нетърпелив и изнервен. Минавам през кантората като не спирам при секретарката й. Чувам възраженията й, но не ми пука и ги игнорирам. Нахлувам в офиса. Не можех да се сдържа. Веднага, щом го направих я притиснах на стената.

drew_a

Неутрално:

Два различни погледа, които се привличат. Един е зависим от другия, но и с тихият си мълчалив поглед който имаше Рейчъл тя самата знаеше, че е зависима от погледа или ръцете на Александър. Колкото и да бягаше... Винаги попадаше в ръцете му. Той я притежаваше цялата, макар и да не го приемаше вътрешно, знаеше, че не може без него. Тялото й бе създадено с една единствена цел да се топи в ръцете му като кубче лед, което се нуждае от това да бъде разтопено. Така самата тя се топеше в ръцете му. Трудно е за обедняване, но не винаги са нужни думи, за да опишем любовта. Тя не се описва.. чувства се. Заедно с две тела които са съвместими едно с друго. Всеки има определени нужди. Но Александър се нуждаеше от това, да докосне Рейчъл, сякаш го прави за първи път. Сякаш нещо вътре в него го предизвикваше да бъде такъв, или е такъв, заради любовта си към тази жена. Два погледа с еднакви нужни и чувства.

- Знаеш ли... Откакто те докоснах онази вечер, не мога да спра да си представям това отново и отново. Какво направи с мен, Рейчъл? - пошепна в ухото й безсилен и превзет от възбуда.

- Спри, моля те! - умоляваше го тя, докато се опитваше да махне ръцете му от тялото си, но спечели още по-силно притискане към стената под напора му и най-вече трудният му пенис. - Александър... Аз не, не бива. - опитваше се да говори нормално. Е, не се получи. Думите от устата й излязоха едвам, като остана без дъх, чувствайки пениса му между краката си се размърда леко, което предизвика леко потъркване между клитора й и пенисът на Александър. Целуна устните й бавно зад бавното темпо имаше бързина която побъркваше Александър. Искаше да я почувства своя... Отново. Дори след като приключат да знае, че Рейчъл му принадлежи, защото ако не бе така, тя нямаше да му позволи да докосне тялото й, но тя... Какво да кажем за нейната възбуда? Тя го отблъскваше. Докато тялото й криеше онези думи които му бяха до болка познати, а те са онези, които той искаше да чуе: „искам те."

- Свърши за мен, скъпа. - прошепна той отново. Като прокара пръсти през косата й.

- Не! - отказа му твърдо. Нямаше намерение да го слуша. Та, той и е клиент.

Усмихна се, забивайки се в нея, сякаш беше в леглото му но истината е, че не беше, но където и да се намира.. винаги се намира начин. Погледва още едно завиждане, но този път по-силно. Наложи му се да й запуши устата, за да не я чуят. Това и направи. Мислеше си, че е в леглото му и упорито се опитваше да я превъзбуди до такава степен, че да свърши за него. Още няколко притискания, след тях последваха и галения с пениса му, при което тя изпусна тежък стон. Оставяйки без въздух. Предаде се върху ръцете му, което значи, че ледът около Рейчъл се бе стопил.

- Здравейте! Как сте? Пак съм аз Дрю, ха. Надявам се главата да Ви хареса. Коментирайте и гласувайте! Благодарим. :)