Последвай сърцето си

Глава 12: "Изгубих я.."

Александър

В деня на делото

Не съм виждал Рейчъл от почти четири дни, от както нахлух в офиса й и буквално я принудих да бъде моя. И тя е моя. Усещам го в начина по който се бори със себе си и с мен. И от днес ще съм напълно свободен. Само още няколко часа и нямам търпение този брак да приключи, дори и да е само на хартия от много време насам. Признавам, че преди три дни в офиса й се държах като абсолютен задник. Бях откачил и по-късно, когато се обадих на Алиса, за да ме придружава на бизнес вечеря. Това не ме доведе до нищо добро обаче. След вечерята я заведох в апартамента си, и дори не знам защо по дяволите. Когато Алиса ме целуна и се качи в скута ми, сякаш полудях. Не виждах, не усещах, не чувствах, не мислех за нищо друго освен за Рейчъл. Тя е моята мания. Моят наркотик и аз съм шибано безнадеждно пристрастен към нея. И ето така избутах момичето от себе си и я изхвърлих от апартамента.

Часовете се нижат безмилостно бавно и агонизиращо. Трябва да я видя и да говоря с нея преди делото. Да я помоля да даде шанс на нас. На мен. Не знам как се влюбих в тази жена. Но сега знам, че в момента в който я видях, аз бях обречен.

Дойдох доста рано в офиса и успях да отхвърля повечето от задачите си, за да мога да освободя целият си следобед. Само че не очаквах едно конкретно обаждане..

- Г-н Джоунс, асистентката на г-ца Уайт ви търси на втора линия.

- Свържи ме веднага. Благодаря, Меган!

Изчаквам секунди докато Меган ме свързва, но сякаш са часове. И напрежението ме побърква.

- Здравейте, г-н Джоунс. Не ви се обаждам като асистентката на Рейчъл, а като нейна приятелка. - паниката ме обзема. Какво ли се е случило? Защо ми се обажда?

- Добре. Защо ми се обаждате тогава?

- Тя си тръгва. - сега забелязвам хлипането. И тревогата ми се засилва, но я оставям да довърши. - Рейчъл заминава в понеделник сутринта за Щатите. И в една голяма степен ти си виновен за това. Така че оправи нещата, по дяволите.

И сякаш някой отне въздуха в дробовете ми. В момента в който осъзнавам, че тя ще си тръгне и избяга далеч от мен, света на около се разпада. И единствената ми мисъл е, че я изгубих преди да съм имал възможност да я имам.
Изгубих я.
Изгубих я.
Няма да се откажа от нея.
Няма да се откажа, точно така. Ще направя всичко възможно, за да я задържа тук. Ако не, тогава ще я последвам и на края на света. Най-накрая я намерих, и няма да я пусна да си тръгне от мен. За по-малко от три месеца тя превзе сърцето ми, душата, дори члена ми и принадлежи. Дори проклетата пръчка е обсебена от Рейчъл.
Дори не съм осъзнал, че съм захвърлил телефона и съм напуснал офиса, докато не се озовавам в Рейндж Роувъра. Не знам къде да я търся, но трябва да говоря с нея веднага. Няма начин да е в офиса иначе асистентката й нямаше да ми се обади. Зарязвам догадките и тръгвам към апартамента й. Това е единствено място на което знам, че може да е. Не се опитвам да и се обадя, знам че няма да ми вдигне. Също както не ми вдига от цяла седмица.