Рейчъл
Купър се оказа изключително обаятелен и чаровен. В компанията му се чувствах спокойна и ми беше приятно да разговарям с него. Когато говорех наистина ме слушаше и задаваше подходящи въпроси. Беше изключително открит и това малко ме смущаваше, нямах намерение да разкрия много от себе си. Не усетихме как мина времето и всеки момент трябваше да пристигнат гостите. Бях малко притеснена, защото изобщо не бях в свои води и не исках да поставям приятели си в неловко положение. Но когато гостите дойдоха и един от тях застана пред мен. Замръзнах. И всичко се сгромоляса, когато се вгледах в зелените очи които обичах най-много на този свят.
Александър
Рейчъл!
Мамка му..
Четири шибани месеца, точно толкова време мина откакто слязох от онзи проклет самолет. Четири месеца през който всяка шибана секунда мислих за тази жена. Влюбих се искрено и дълбоко в нея, а тя разкъса сърцето ми на парчета. По дяволите, и все още съм.
През последните месеци положението беше наистина тежко, но най-лошо беше през първият месец. Не ходех във фирмата, бях се затворил в апартамента си и се наливах до припадък. Накрая брат ми предприе крайни мерки за да дойда на себе си.
***Ретроспекция***
Пиех, за да забравя, но колкото повече пиех, толкова повече си спомнях за нея. За аромата й, за нежната й кожа, за вкуса на устните й. Накрая заспах на дивана, и в съня си поне отново можех да я имам в обятията си. Но блаженството ми не продължи дълго, заради упоритото думкане по вратата, което се опитвам да игнорирам. Накрая успях да уловят звука от отключването на вратата. Ноа. Изобщо нямам сили или намерение да се разправям с него в този момент. Затова просто се пресегнах за бутилката, лежаща до мен на дивана и отпих щедра глътка. Не погледнах към брат си, а останах загледан в празната стена пред себе си.
- Изглеждаш ужасно.
- Така и се чувствам, - казах преди да отпия отново от кехлибарената течност. - така че по-добре си тръгвай.
Ноа застана пред мен, принуждавайки ме да го погледна и да видя загрижеността на лицето му.
Мамка му.
- С Моника те чакахме снощи, за да отпразнуваш с нас годишнината от сватбата ни. - каза и усетих разочарование в гласа му.
- Не успях да дойда.
- Да, забелязах това. Какво става, Алекс?
VOCÊ ESTÁ LENDO
Последвай сърцето си
Romance- Искам да ми дадеш шанс Рейчъл, за да ти докажа, че не съм това, за което ме мислиш! - Как да ти вярвам Алекс? Всичко е толкова объркано. Аз съм ти адвокат, по дяволите! Защитавах интересите ти в бракоразводното ти дело. Не е редно да искаш това от...
