Последвай сърцето си

Глава 4: "Мисля, че е по-добре да приключваме за днес."

- Мисля, че е точно обратното, Рейчъл.

- Мислете какво искате, г-н Джоунс, но аз съм ваш адвокат и нищо повече. Какво ще кажете да обсъдим развода ви? - Боже, това трябва да е някаква шега. Нали? Той наистина ли си мисли, че като щракне с пръсти и ще съм в ръцете му? Арогантен задник!

- Ще видим това.

- Какво ще видим? - правя се на ударена, но много добре знам какво има в предвид и това ме изнервя допълнително.

- Нищо. Ще видим как ще се развият преговорите, но няма да дам и пукната пара на Джесика. Това трябва да е ясно.

- Не се безпокойте, няма да позволим това да се случи. Защо не ми разкажете малко повече? Запознах се с доказателства, но нямахме възможност да поговорим на предишната консултация.

- Няма много за разказване, но добре. Връзката ни с Джесика не вървеше от известно време. Имах някои проблеми в компанията, и това заемаше доста голяма част от времето ми. В повечето случаи оставах до късно в офиса, когато се прибирах у дома тя винаги спеше. В началото нямах причини да се съмнявам в нея до деня, в който ми се обади портиера на сградата. Имало спешна пратка за мен, а нямало никой у дома, който да я приеме. Бях изненадан когато ми съобщиха, защото тя беше казала, че е изморена и няма планове да излиза същата вечер. Както и да е, тези моменти започнаха да стават все по-често затова наех частен детектив. Имах снимките и се питах как съм пропуснал нещо такова. Но не предполагах, че ще си заваря най-добрият приятел в собственото си легло, нашето легло.

В този момент някак си го почувствах близък. Моментът в който заварих Дейниъл в леглото с онази жена, изплува в съзнанието ми. Горчилката се надигна в гърлото ми и с усилие преглътнах риданието си. Усетих как се навлажняват очите ми, но успях да спра и сълзите. Но болката в гърдите ми ме изгаряше. Някак си, успях да задам следващият си въпрос без гласът ми да ме издаде:

- Познавате ли мъжът, който е на снимките със съпругата ви?

- Това е най-добрият ми приятел, или поне беше. - Не мога да си представя как се чувства той. Да те предадат двама от най-близките хора в живота ти. В един и същ момент със сигурност е ужасно.

- Съжалявам, сигурно е ужасно за вас.

- Благодаря, Рейчъл! - Дълбокият му леко дрезгав глас кара кожата ми да настръхне. Спри се, Рейчъл. Не му позволявай да ти влияе по такъв начин. Съсредоточи се върху разговор, а не как ти влияе гласът му. Не забравяй, че не трябва да прекрачваш границата адвокат - клиент. Да той е само клиент, един от многото, които имаш.