Последвай сърцето си

Глава 10: "Играта свърши, г-н Джоунс"

Рейчъл

След посещението на Александър този следобед, едва издържах до края на работния ден. Не бях на себе си. Бях разконцентрирана, бясна и в същото време не можех да спра да мисля за думите му и начинът, по който ме докосваше. Имах нужда да споделя с някого, затова въннах на Лора. Уговорихме се да се видим в " The Churchill arms"  на "Кърсингтън Стрийт" на ъгала с "Кампен". Очарователен пъб, магнетичен и красив с уютна обстановка, където можеш да излезеш душата си пред най-добрата си приятелка. Дрехите ми, кожата ми бяха пропити от неговият аромат, но нямах сили да отида до вкъщи. Когато пристигнах в пъба, открих Лора на любимата ни маса на вторият етаж до прозорците в дъното на помещението.
Седнах на стола срещу нея, усещайки че всеки момент ще ме залее порой от въпроси.

- Добре, казвай какво има. По начина, по който звучеше по телефона и както ме гледаш сега подозирам, че искаш да ми кажеш нещо.

Напрежението от последните месеци и обърканите ми чувства взеха своя връх, и устните ми се разтрепериха, тялото ми се разтресе и захлипах тихо.

- О, миличка какво става? Да не би онова нещастно псе да е направило нещо? Хайде, кажи ми.

След нервният ми срив и три питиета по-късно, Лора беше в шок. Казах й всичко. Разказах й за това, какво изпитах още първия път когато го видях. Разказах й за цветята, за ноща в бара когато тя и Сара просто изчезнаха. И за това което се случи този следобед в офиса, в непосредствена близост до колегите ми, подчинените и клиентите. Тя ме гледаше с зейнала уста, и изражението й наподобяваше сякъш току-що бях изляла кофа боя с отвратително целен цвят върху любимият и червен Мини Купър на име Попи.

- Така нека уточним, за да сме сигурни, че съм разбрала правилно. - Кимнах, все още подсмърчайки леко. - Спала си с клиент, по който си падаш?

- Не съвсем. Технически погледнато, не съм...

Тя ме прекъсна вдигайки ръце пред себе си.

- Да , да ясно. И искаш да кажеш, че се влюбваш в него? Не го ли мразеше?

Кимнах и поклатих глава едновременно. И аз самата не знам какво изпитвам към него. Всъщност не, много добре знам какво изпитвам, просто не смея да го призная дори пред себе си.

- Не, не го мразя. Просто мразя начина по който ми влияе. - Отговарям избягвайки погледа й.