Последвай сърцето си

Глава 11: "Дай ми шанс, Рейчъл!"

Рейчъл:

След като се прибрах у дома първата ми работа беше да напиша имейл, с които приемам работата в Остин Тексас. Имам време до края на седмицата, за да уредят всичко и да освободя апартамента. После да резервирам самолетният билет за понеделник сутрин. Получих това предложение, благодарение на моя състудентка. Кармен Мартинес - тя е истинска акула
в колективните искове. След завършването на Оксфорд, Кармен се прибра в Остин и основа една от най-успешните кантори в щата. За краткото си съществуване, кантората се бе сдобила с завиден брой влиятелни клиенти и спечелени дела за милиарди долари. В действителност бях много поласкана от предложението й, и отдавна бях приела. Имах момент на колебание, но той мина и замина. Особено след всичко случило се днес. Трябваше да съм колкото може по-далеч от Александър. Или той ще погуби и това, което е останало от мен. Може би решението да избягам на другият край на света не е най-правилното точно сега, но нали това бе мечтата ми? Вече бях подала оставка и бях прехвърлила делата си на друг колега със изключение на делото Джоунс.След три дни всичко ще приключи. Ще съм свободна от този капан, в който той ме вкара. Капан на забранени чувства и копнежи. След три дни, той ще може да има всяка, която поиска. Не, че сега не го прави. Ревността разяжда душата ми, но бързо потушавам това чувство като се заемам с подготовката на последното заседание на съда. Работата ми е най-добрият начин да се откъсна от всичко, въпреки че това е неговото дело.

Три дни по-късно...

Дните се отминаваха ужасяващо бързо. Неусетно дойде четвъртък и днес ще е последната ми среща с Александър Джоунс. Последният ми ден в този офис, в тази кантора. Чисто новият ми живот започва в понеделник сутрин, когато ще отпътувам на хиляди километри от тук.
Едва седем сутринта е, а аз съм в офиса от час и изгарям от нетърпение този ден да приключи.

- Какво правиш тук? - Повдигнах стреснато глава, за да срещна проницателният поглед на Сара.

- Преглеждам отново заключителната част. А ти? Не е ли много рано за теб, никога не си идвала преди осем.

- Ти си истинска кучка! - ахнах при думите й. Изражението на лицето й ми говореше, че е закачка между приятелки. Беше.. разочарована?

- Какво съм направила? Нещо случило ли се е? - Питам и притаявам дъх.

- Как може да си толкова безсърдечна? - очите й се наливат със сълзи. И изпускам задържаният въздух. - Ти малка никаквиа такава! Как може да ме оставиш на тези вълци и да си тръгнеш?

Сега моите очи се изпълват с толкова дълго сдържаните сълзи. Сара е способна да изкара най-лошото от мен, но я обичам безкрайно.

- Господи, Сара не прави така, моля те! Знаеш, че имам нужда от това. - прекосявам стаята и я прегръщам.

- Знам, знам, но ще ми липсваш ужасно много. - Сълзите се стичат по лицата ни, опитвам да не се разридая като дете. И почти успявам, докато най-добрата ми приятелка не проговаря отново. - Никога не съм мислила, че може да отидеш в другият край на света. Не помниш ли „Светата Троица" - аз, ти и Лора. Съвършеното трио. Сега на кой ще вгорчавам живота. Как да те дразня и да се заяждам с теб ако си толкова далеч. И не, не ми казвай, че ще се чуваме постоянно. Не е същото и ти го знаеш.

- Не го прави по-трудно. - казах едва. - Сбогом. - прегърнах я.

drew_a

Бях в самолета. Далеч от Александър. След малко щяхме да излетим. Сложих си предпазният колан. Поех бяло вино и ядях шоколад в компанията на книга.

„Уважание пътници, моля запазете спокойствие! Поради технически причини самолетът не може да излети. Моля, останете по местата си. Благодаря."

Погледнах през прозореца. Какво ли може да е станало? Четях нещо написано във въздуха.

„Дай ми шанс, Рейчъл!"

Не знаех какво да кажа...

- В последно време съм навсякъде.. хаха. Коментирайте и гласувайте! Благодарим.

- drew.