VIS-3: UNLOADED. Наръчник за Просветлени

БЪДИ МОЯ - ДЕСЕТ ГОДИНИ ЗАЕДНО/ MILE HIGH CLUB

*Калоян*

- Знаеш, на Ванеса никакво сладко след шест часа, Алекс да не седи много на компютъра, а Юрош ако излиза да се е прибрал до седем часа. - Дарина даваше насоки на мама и аз едвам се сдържах да не въртя очи през пет секунди. За Бога, мама не гледаше деца за пръв път, още по-малко пък нашите.

- Дарина, хайде да тръгваме, мама знае какво да прави. - имахме точно половин час, за да стигнем до летището за да можем да тръгнем на време.

- Не ми давай зор! Знаеш, че Ванеса не обича грах, така че и за твое и за доброто на всички е добре да няма в яденето ѝ.

- Дарина, за Бога! Майка живее с нас, вечеряме заедно. Знае какво яде Ванеса и какво не.

- Като вземеш та родиш ти едно дете тогава ще ми даваш акъл.

Знаете ли какво? Просто...просто млъквам. Оставих напастта божия да си изрецитира целият репертоар и чаках с ръце в джобовете и след сигурно десет минути каза заветното "Ами, май е това". Слава тебе Господи!

- Деца, елате да кажете "Чао" на мама и тате! - майка извика и след секунди и тримата се втурнаха към нас.

- Юрош?

- Да, чичо? - дванадесет годошният младеж впери големите си тъмни очи в мен.

- Пазете се. И ако тези двамцата не слушат ги наказвай, чу ли?

- Да, чичо.

- И имай късмета да разбера, че си пропуснал тренировка.

- Няма, чичо.

- Това е моето момче. - усмихнах се и свих юмрук и той чукна моя. - И без с Мартин да пиете уиски, чу ли? - предупредих, сещайки се за миналият път, в който двамата хубавци бяха намерили шкафа ми с скъпо, рядко уиски и мисля, че няма нужда какво бяхме заварили. Дарина изпадна в ужас, понеже и Алекс беше решил да си пийне докато аз...Е, все някога щяха да започнат да пият. Пък и така се ставаше човек в крайна сметка.

В крайна сметка тръгнахме и при това се качихме почти навреме в частният ни самолет. Дарина, разбира се веднага подхвана шампанското и сушито и се наслаждаваше на спокойствието както тя се изрази, а аз играех на някаква игра, по която децата ме бяха пощурили