VIS-3: UNLOADED. Наръчник за Просветлени

САМО МОЯ - АЛЕКС Е МЪРТЪВ

ДВА ПОРЕДНИ ДНИ ЪПДЕЙТ ОТ МЕН? ДА, НЕ СЪНУВАТЕ. 

НАДЯВАМ СЕ ТАЗИ ГЛАВА ДА ВИ ХАРЕСА И ДА ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИТЕ СЛЕД ЕПИЛОГА НА "САМО МОЯ" 

ОБИЧАМ ВИ И ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО РАДИНА ИСКА КеФЕ, А АКО НЯМА КОМЕТАРИИИ ЩЕ СЕ ОПЛАЧА НА СТРОГА МАМА АЛЕНА

*Алена*

*Няколко седмици след Епилога*

Колених над тоалетната и изпразних цялото съдържание на стомаха си едва секунда преди да е твърдо късно. Стомахът ми се сви и ми пареше на гърлото, а очите ми бяха плувнали в сълзи. И това беше може би третият път, в който повръщах за днес и ми идеше да се разрева. След поредният порив, от който нищо не излезе реших че съм готова и се заех с това да почистя всяка следа повръщано от устата си. Наплисках лицето си с вода и го попих с кърпата и се погледнах в огледалото. Ужас. Изгллеждах сякаш бях на прага на силите си. Всъщност, редовно си изглеждах така...бях майка на две момчета, едното на седем другото на четири и торбичките под очите от недоспиване бяха тотален тренд в модата на майките и всекидневен мой очен грим. 

Върнах се при Елица и хола, която в момента се караше на дъщеря ѝ. 

- Лейо, кажи на мама да спре дразни ме! - Радина изкомандори и аз се засмях докато майка ѝ просто въздъхна изнемощяло. Радина си беше...Радина и не беше от най-лесните деца за гледане. 

(Лельо, кажи на мама да спре да ме дразни!)

- Какво пак те дразни мама? 

- Ма не ми дава да пием кефе. 

- Малките деца на могат да пият кафе, Ради. - казах ѝ нежно и в това време, моят голям хубавец реши че ще ми надигне чашата и ще си сръбне и Радина започва да заревя. - Лев! 

- Какво? Аз не съм малък, на седем съм. 

- Мамооо, той пиеее кефеее! Искам и аз кефееее! 

(Мамо, той пие кафе! Искам и аз кафе!)

- Бебе! Ти си бебе! И не можеш да пиеш кафе. Ме ме ме ме ме! - Лев ѝ се плезеше и тя още повече надуваше гайдата. 

- Лев! Ако не престанеш ще кажа на баща ти!

- Добре де, спирам. Божее, успокой се де, айде да не правим неща, които ще рефлектират върху двама ни, а?