VIS-3: UNLOADED. Наръчник за Просветлени

ТЯ Е МОЯ- ДЪЩЕРЯ НА БАЩА СИ

*Юрош*

Никой баща не се радваше да получи обаждане от директорът на училището, в което децата ти учат. Особено пък щом се отнася до седемнадесет годишната ти дъщеря, синът ти който след няколко месеца щеше да е абитуриент и племенникът ти и особено ако това се случваше през две седмици. Бях меко казано шокиран, когато разбрах че и Ясмина беше замесена, но съм сигурен че каквото и да се беше случило не беше по нейна вина. Момиченцето ми беше тихо и послушно и не създаваше проблеми, вижте сега брат ѝ той беше...той беше...абе, бях му свикнал вече. Също и другите двама хубавци. Но Ясмина не обичаше да се набива на очи, учеше и беше прилежна ученичка, не закъсняваше, не се чупеше и вече години под ред беше на челните места по академичен успех във випуска си.

- Здравейте, госпожо Петрова. Съжалявам, че закъснях, тръгнах възможно най-бързо от работа. - влязох в кабинета и ги видях и тримата насядали по дивана, плюс други три момечета и онези тримата си държаха пликчета лед под очите докато Иван и Лев изглеждаше само леко одраскани, а Ясмина беше забила поглед в земята. Не се усмихвай, Юроше. Не се! Поне веднъж покажи, че си строг родител и държиш нещата в ръце.

- Няма проблем, господин Груйч. - възрастната жена се изправи. - Съжалявам, че се виждаме все по такива обстоятелства.

- Аз също. Какво се е случило отново?

- Сигурна съм, че е по-добре да го научите от тях самите. - отвърна професионално.

- Пребиха ни! Това направиха! - един от другата групичка се обади и двамата настръхнаха.

- А, ти си затваряй устата щото още бой ще изядеш! - Иван го заплаши.

- Иван-Калоян! - погледнах го укоряващо и той единствено присви кафевите си очи, но всепак отново се облегна на дивана и тропаше нервно с крак.

- Този път не започнах аз!

- Тогава кой? Лев, ти ли?

- Не, чичо.

- Аз бях. - до ушите ми достигна плахо и аз се обърнах към дъщеря си невярващо. Какво?! Нямаше как да съм чул това, нали?

- Какво каза, миличка?

- Аз бях. - вдигна поглед и тъмните ѝ очи, напълно идентични на моите се взряха в мен. - Станимир се опита да ми...да ми бръкне под полата докато Богдан и Виктор ме държаха