VIS-3: UNLOADED. Наръчник за Просветлени

ТЯ Е МОЯ/ САМО МОЯ - ЛЪЖА

*Ванеса*

Взирах се в екрана на телефона си и отказвах да повярвам на това, което виждах. Това на ринга не беше мъжът ми, това не беше съпругът ми и бащата на двете ми деца. Не беше той. Не беше Юрош, който беше вдигнал ръце победоносно във въздуха и хората ликуваха за него. Орелът не се беше завърнал. А, кой беше тогава? Изгубен брат близнак, двойник, не зная. Бях готова да вярвам във всичко друго, но не и в това че Юрош отново се беше захванал с незаконните боеве, не и след всичко което бяхме преживяли.

Боже, кого заблуждавах? Той нямаше брат близнак, двойници несъществуваха, а тези снимки оправдаваха абсолютно всички негови скорошни излизания и защо се налагаше понякога нашите или Алекс и Алена да гледат децата ни. Лъжеше ме и се биеше зад гърба ми. Лъжеше ме отново, дори и след като си обещахме да не крием повече неща един от друг, заклехме се.

- Мами? Сто плацес? Кой да биам? Кази мене и одам биам го. - кафевите очи на синът ми; идентични на моите се облещиха срещу моите и плувнаха в сълзи.

- Никой няма да биеш, мамо. Ела тук. - избърсах сълзите си и го гушнах.

- Ама, сигулна? Само кази ми и одам, обешаям.

- Обичам те, златце.

- И аз те бичам, мамо. - целуна ме по бузата и сълзите отново се върнаха. - Мамо, не плаци, молим те. Аз тука.

( И аз те обичам, мамо. Мамо, не плачи, моля те. Аз съм тук.)

Целунах ръчичката му и той се сгуши в мен. Бях късметлийка със син като него, и с двете си деца. Деца, които мислех че така и няма да имам, но ето че и това мое съкровенно желание се сбъдна и бях благословена с тях. И вече знаех какво имаше предвид мама, когато казваше че за мен, брат ми и Юрош би дала света, нищо че той не ѝ биологичен син което щеше да е странно предвид факта че имах две деца от него, но както и да е.

- Мами?

- Да, златце?

- Не стем виждам те плацес. Мене боли така.

(Не искам да те виждам да плачеш. Боли ме така.)

- Не плача, мамо. - усмихнах се, успокоявайки го. - Яси спинка ли?

- Спи.

- Искаш ли да гледаме Херкулес и да хапваме тесто?