По случай рожденият ден на поредицата, Блекроуз реши да пусне нещо като наръчник/ сборник с изрязани или съвсен нови сцени, разяснения и какви ли не още неща.
НАЙ-ВЕРОЯТНО СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ, ТАКА ЧЕ, НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЧЕТЕ САМОСТОЯТЕЛНО...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
ЕДИН НЕ СЪЖАЛЯВАЩ ЗА НИЩО ХИТЛЕР
НОВА ГЛАВА ОТ ДЕМОНИЧНА ЛУНА НЯМА, НО ПЪК АДРИЯН И ЕЛИЦА НАПОСЛЕДЪК МИ ЗАЛИПСВАХА И ТОВА ОПРЕДЕЛЕНО НЯМА ДА Е ПОСЛЕДНАТА ГЛАВА ЗА ТЯХ. НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА, ВЪПРЕКИ ЧЕ БЛЕДНЕЕ ПРЕД ПИЯНИТЕ ПАЛАЧИНКИ НА КАКА ВИ ВАНЕСА ОТ ПОСЛЕДНИЯТ ЪПДЕЙТ, НО ПЪК РАДВА.
ИСКАМ ДА МЕ ЗАЛЕЕТЕ С ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО ХИТЛЕР ОБИЧА БАНАНОВ КЕКС
*Елица*
- Ради, недей ходи там, мамо. Заледено е, ще паднеш! - подвикнах на едногодишното диване, което тъкмо бе проходило и сега лудееше в снега, а аз зъзнех навън. Истината бе, че вече бе време за следобедната ѝ дрямка, но тя отказваше да заспи освен ако не я изведа навън на снега. Изненадващо това дете обичаше снега противно на мен и на баща ѝ. Хитлер пък беше зает да тича по нея и да я яде снежни топки, които тя му хвърляше. Радина подобно на Лев нямаше абсолютно никакъв стрха от кучета, благодарение на това че растеше с рамо до рамо със един много лош, страшен, зъл питбул на име Хитлер. Не се заблуждавайте само името му беше страшно на този помияр. Но пък си беше нашият помияр и си го приемах като второ дете. Обаче беше страшен олигофрен. Е, не беше като тези на Юрош и Ванеса, но все пак.
- Хитлере! - подвикнах на мини хипопотамът и той веднага се обърна към мен и изплези език най-невъзмутимо. Радина пък използва времето, за да хукне нанякъде, но малките ѝ крачета и позволиха да направи едва няколко крачки през преспата на тревата и накрая по лице в снега и се разрева. Кълна се, устата ми хващаше пяна по цял ден да повтарям единствено "Радина!" и "Хитлере!". Добре, че съседите вече ми бяха свикнали и не им правеше впечатление. Хукнах към дъщеря си и я изправих и горката беше изяла малко сняг и сега се тръшкаше. - Стига, стига, мамо. Няма нищо вече. - махнах снега от устата ѝ, но тя продължаваше да рони сълзи. - Хайде да се качваме горе и да те сложим да си легнеш. Иванчо и Ясмина ще дойдат след като се наспите.
