Ела

9 0 0
                                    

Като нож жестока идваш
А аз обляна съм във кръв.
Червена и опасна нощем пак пристигаш -
Докато навън тишината ми шуми,
А светлината призрачно умира.
Като гроб си тиха,
Но в ума ми не мълчиш.
Като нощ красива
сякаш беше,
А пламък си, гориш.
Но тогава ела,
Тихо приседни до мен,
Мълчалива като нощ,
Опасна като нож;
Ела, за да не ми е скучно вечер,
Ела, дори и само до мен да спиш.
И те викам все така тайно,
С мисълта, че ще продължи закратко, но
Ела, опасна и красива, за да ме изгориш.

Късно вечер | poetryWhere stories live. Discover now