Убий ме бавно

23 3 0
                                    

Нямам думи да ти кажа
Колко занасям се по теб.
Рискувам просто да звуча:
С този мой писмен подвиг,
Тъкан от срамота, вече е нелеп.
Но най ме притеснява мнението човешко,
Което общо с наще' две сърца няма,
Ниже се зловещо, правейки ме пряма,
За това що сърцето ми желае силно и лудешко.
И вече не желая аз да знам
Какво ще каже сивата тълпа в мига,
В който дойда и нежните ти устни аз целуна и погаля,
С дъх на любовен стон
И чувственост глупава, но страстна.
И този силен патос
Искам да ти го покажа,
О, не с думи а със устни;
Да се врека в тези кафяви очи пусти
И всяка моя тайна да разкажа,
Да се изповядам.
Но... Нека тайно да се случи въпреки това,
Не искам да храня още моя страх.
Сърцето си защо все така с изгнили гвоздеи кова,
Погребвайки го в мрак?
Но пък нека, но искам само в мрака да си ти;
Глухо ми шепти
С нежната си обич -
бавно ме убий.

Късно вечер | poetryDonde viven las historias. Descúbrelo ahora