Обличам се в чувства

25 2 0
                                    

Обличам се в чувства, вместо в дрехи
Под тътена на сърцето ти, чувствам го печален.
И още мисля за това, как нарече мислите ми (с удивителна) нелепи,
Докато до мен спиш, а аз сама тихо под завивката ридая.
.
Събличам се, а от тялото ми падат сълзи,
Вместо чувства,
Но ми каза, че сърцето те боли,
Гледайки как моето усета бавно си загубва
И го оставяш да кърви.
.
Нощем понякога не спя,
Лишена от това да те сънувам и да съм с теб и през нощта.
Бидейки в такъв мой душевен катарзис
Зная, че ти си някъде заспала и ми става леко на душата,
Потънала в застой.
.
А пък понякога дори те питам как си спала,
С желанието да ми разкажеш как сме били заедно в съня ти,
Но тъжно ми е да призная,
Че дори денем не се разхождам из умът ти.
Но и също ти прощавам, че
Се обличаш в дрехи, вместо в чувства,
И че не рониш за друга сълзи,
Бидейки абсолютно нещастна в щастието си,
Някак празна, не обичана и тъжна.

Късно вечер | poetryDonde viven las historias. Descúbrelo ahora