Може би, само може би, когато четеш това ще се сетиш за мен. Може да не е веднага, може и да е на последния ред, но ще се сетиш. Ще си припомниш. Просто защото моите спомени никога няма да бъдат забравени, защото не ги погребах дълбоко в съзнанието си, както ти направи. Не ги забравих, няма да го направя скоро, защото за момента ти все още си оставаш единственото нещо в живота ми, което понякога е по-сладко като спомен. Не защото съм мазохист, нито защото ме е страх. Всъщност, да – страх ме е, но не от това да дойда при теб и да те пожелая, а от това да те пожелая прекалено много. Зтова ето те теб сега – в една малка кутия, ковчег дори, който не е заключен, за да мога да се връщам понякога и да те гледам. Да те гледам само като спомен – красива, перфектна и най-вече безопасна.
BINABASA MO ANG
Късно вечер | poetry
Poetry× Късно вечер по сърцето ти пари А душата ти прегаря. × Ainneverland © . Ако някой вече е чел "Защото небето е синьо" знае колко мрачна може да бъде поезията ми, но "Късно вечер" е една своеобразна почивка от мра...
