Страст

17 2 0
                                    

Ти си булото на моята страст,
Което вечер пада
И лишено от срам предвижда предстоящия грях,
Докато любопитството се повишава,
Както и температурата на твоята плът.

От моята наивност да не смея да те пипна с пръст
Получавам смелост да изпитвам лъст,
Но и още смелост ми трябва
За да опитам от теб,
Сякаш наркотик си
Красива и опасно пленителна в ръцете ми.

И краят е близо:
Макар че страшен ми изглежда от тук.
И след него пак ще търся онова чувство, за сетивата парливо,
да те усещам по мен, сега, завинаги, тук.

Късно вечер | poetryWhere stories live. Discover now