Роб

33 8 6
                                    

Най-лични извинения
Аз сега отправям
На Ботевите размишления,
Че любовта те прави роб.
Не приемам аз за верен
Фактът, че очите ѝ ще ме споминат,
И че нощният ни сговор грешен
Е причина за света ми мрачен.
И ако това значи да съм без нея, но свободна -
О, отказвам!
Мило робство, отказвам се от това да бъда волна
Стига да ми дадеш една едничка блян.
Как да не повярвам, кажи ми,
Как да не се влияя от
Вазовите мисли в рими,
Че линее нащо' поколение.
То затъва бавно в мрака,
Тъне,тъне...
В който с непознати нощем ляга,
А тялото на сутринта самотно се в чаршафи гъне.
Но на поколението си аз отказвам да съм пример.
Посредствен живот,
Пилее младостта ми нагло.
Без лъч на истинска любов отсича
Зеленината на сърцето ми мъчително и бавно.

И знаейки всеки един риск
Съм затънала в битовия театър,
Чакайки да дойдеш всеки иден миг
С букет цветя, усмивка и малко блясък.
И ако този живот ме отнася надалеч -
Нека! Но отнесена само да съм с теб,
Някъде далеч,
Далеч от посредственост и  всеки грозен
оглушаващ
ек.

Късно вечер | poetryOnde histórias criam vida. Descubra agora