Вървя бавно
и гледам небето във очите,
Докато меките устни на залеза се разтварят, за да ме целунат най-спонтанно -
Сетивата ми, усещам, че летят.
И асфалта се чувства топъл -
Макар че е вече тъмно и усещам вечерния вопъл
На профучаващия вятър,
Който минава през цялото ми тяло
И коварно го кара да настръхва.
Но как така това понякога се оказва тъжно, неприятно,
Когато целувката на последните лъчи
Е по-опияняваща от нечий чужди очи?
Меланхоличното небе се спуска за последен път,
за да провери дали още дишам,
а умът ми се е скрил в един приятен, усамотяващ кът,
в който усещам, чувам, виждам
облаците да се сливат с хоризонта
и реейки се на земята, влюбена във самотата - бавно аз умирам.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Късно вечер | poetry
Poesia× Късно вечер по сърцето ти пари А душата ти прегаря. × Ainneverland © . Ако някой вече е чел "Защото небето е синьо" знае колко мрачна може да бъде поезията ми, но "Късно вечер" е една своеобразна почивка от мра...
