Fuck You, Love ( Завършена)

39.Втори шанс!

Понякога през ума ми минава идеята да простя на Хенри както в този момент. Може би той заслужава втори шанс все пак не мога да забравя с лека ръка моментите в които ми подаваше ръка когато най-много имах нужда.
Няма да забравя когато за пръв ми помогна.....още от тогава проявих желание да науча повече за него и като цяло да бъда до него.....хубавото е че това наистина стана. Бях щастлива с него и признавам си , че ми липсва когато го прегръщам или изобщо ми липсва неговото присъствие. Няма да лъжа , че в неговите ръце се чувствах истински защитена. Той беше като опора за мен , нещо за което да стъпя когато се нуждая от помощ или имам проблем. Съжелявам,  че не успях да го изслушам , съжелявам,  че не бях до него когато той имаше нужда, чак сега виждам каква егоитска бях и продължавам да бъда.
Ники беше права, още от самото начало.....

–Той просто искаше да помогне...!-казах аз със насълзени очи.

–Мия? Какво има ? Кой иска да ти  помогне?-попита тя като легна до мен.

–Беше права , трябваше да го изслушам и да го разбера, той искаше да ми помогне.....трябва да говоря с него.-казах със сълзи в очите.

–Не го прави ако не  си сигурна в действията си , не искам да вземаш прибързани решения!-каза тя като ме прегърна.

–Сигурна съм.-взех телефона и със треперещи ръце набрах номера му като Ники беше до мен и ми даваше сили.

–Ало.-чу се от слушалката а аз като чели щях да припадна.

–Хенри.....искам да поговорим , за това нека се видим утре в кафенето близо до вас.

–Значи си решила да ми простиш за което ти благодаря....аз.....обичам те.

Сърцето ми отново спря от тези думи. Вътрешно се усмихвах и се радвах , но като чели не бях готова все още да изрека тези думи, за това бързо затворих телефона като го оставих възможно най-далеч от мен.

–Направи най-доброто.-каза тя като ме прегърна.

–Искаш ли да се разходим около града,  все пак това е последният ни ден в Корея  а не сме разгледали нищо освен менюто в ресторанта отсреща.

–Добре.-тя леко се засмя.–Ще се оправя на бързо.

Аз станах от леглото и отидох до куфара ми който беше доста разхърлян като главата ми напоследък. Избрах някакви дънки и блуза,облякох  ги и зачаках Ники да се оправи. След като беше готова ние бързо излязохме от  хотела и тръгнахме към Двореца  Кьонбоккун.
Беше ни много интересно защото там подробно ни разказаха информация за самия дворец , като разбира се ни говореха на английски защото не знаехме корейски.
Но самият дворец ме привлече,  изглеждаше удивително а хората които работеха там бяха толкова мили и гостоприемни , че чак не ми се тръгваше от там.
След дългата разходка седнахме в един ресторант за да си  починем като си поръчахме и храна. Ники си поръча Бокумбап а аз Пибимпап, хубавото е че не чакахме много  време и пристигнаха много бързо като храната беше много вкусна.
След като се наядохме отидохме в един парк и там седнахме на една пейка където си говорихме за най-различни неща , също така си направихме няколко снимки за спомен като по-хубавите ги качихме в Instagram. Беше станало късно за това се прибрахме в хотела и се оправихме на бързо като си легнахме веднага защото бяхме много изморени от днешната разходка. Но мисълта за Хенри  която се беше забила в главата не ми даде да спя , но все пак заспах като я  пренебрегнах .

Айде още една главичка от мен 😅
Надявам се да ви хареса и дай боже да нямам грешки. ( Съжелявам , че е толкова къса)
Обичкам ви 💜❤💗