Fuck You, Love ( Завършена)

28.Ще измислим нещо!

До преди два месеца дори не съм си и помисляла как може да ми се обърка живота.

Нито очаквах да срещна любовта на живота ми, нито очаквах да изгубия най-добрата ми приятелка.

Това е светът , всеки сам за себе си , рано или късно всичко ще се обърне срещу теб и ще трябва да се изправиш пред света.
Ситуацията е подобна на моята, остана само един човек на който мога да се доверя напълно.

И точно за това Хенри е единственият който може да ми помогне да не остана съвсем сама в живота.

С треперещи ръце набрах номера на Хенри и му звъннах като той веднага дойде да ме вземе с колата си.
Пътувахме в тишина , но сякаш се чувствах неловко.

Все пак той ми е помагал толкова много пъти и сега да му сервирам новината , че нямам къде да отида не знам как ще реагира.

Веднага след като пристигаме пред дома му той хвана малките ми ръце в свойте и ме погледна а аз имах чувството,  че всеки момент ще се разплача.

–Каквото и да е станало знаеш , че аз съм до теб и никога няма да те оставя.

–Благодаря!-заплаках вече аз.

Той ме прегърна и аз макар и малко се почувствах по-добре.

Той взе двата сака и влязохме в дома му, като той ги остави в спалнята си.

–Хенри, не мога да остана тук.

–Защо да не можеш.

–Родителите на Моли са ме съдили за дето съм посегнала  на Моли и сега полицията ме издирва . Съжелявам , че те замесвам в това , но ти в момента си единствения човек на който мога да се доверя.-казах аз през сълзи.

–Успокой се,  всичко ще се оправи.-дойде до мен и ме прегърна.–Тази нощ ще останем тук а утре рано ще тръгнем някъде извън града.

***
На другия ден с Хенри станахме някъде към 05:00 сутринта за да съберем малко багаж.
Чувствам се като някой крадец който бяга от престъпление, то всъщност наистина бягам де.

След като събрахме малко багаж тръгнахме на някъде в гората.

–Ще ми кажеш ли къде отиваме?

–В едно село което едва ли го знаеш,  там ще отседнем довечера.

–А колко време ще ни отнеме да стигнем до това село.

–Може би около 4 часа вървене.

–Какво!-опулих се аз.

–Дам, малко е далечко , но е най-близкото място.

***
Четири часа по късно все още вървяхме като поне аз лично имах чувството, че вървя от сто години.
Толкова бях уморена, че исках да легна на земята и да заспя, но нямаше как.
За разлика от мен Хенри беше изпълнен с енергия все едно изобщо не е ходил 4 часа без почивка.

–Можеш ли да ми обясниш,  защо изглеждаш толкова добре а аз изглеждам като потна свиня?-попитах аз като седнах на земята за да си почина малко.

–Защото съм свикнал да вървя толкова големи разстояния без да се изморявам.-той седна до мен като извади едно шише с вода от раницата си и ми го даде.

–Хайде,  пийни малко и да тръгваме,  остава ни още малко.

Аз изпих малко от водата и му дадох да прибере отново шишето и отново тръгнахме на път.

След може би 20 минути най-накрая стигнахме до това село. Видяхме , че имаше някаква механа и защото бяхме прекалено гладни веднага отидохме на там.
Влязохме и седнахме на една маса като една жена дойде и ни даде менюто. Нямаше кой знае колко голям избор,но щом има храна  нямам проблеми.

Хенри поръча две пържоли със пържени картофки, вкусотия!

След като храната пристигна ние веднага започнахме на ядем като пет минути по-късно чинийте бяха вече  празни. Ние платихме и излязохме от механата.

–Ами сега на къде ?-попитах аз като се хванах за корема защото преядох.

–Ще отседнем за през ноща при един приятел който надявам се да не ме е забравил.

–Не ме е грижа къде ще отидем , стига ми само да има легло на което да легна.

Той се засмя леко и тръгнахме към една малка къщичка която беше близо до механата.

Здравейте от мен 😊
Надявам се новата глава,  да ви хареса въпреки ,че започна на прилича малко на съдби на кръстопът ама все тая.
Дано да нямам много грешки.
Следващата глава ще е скоро❤
Обичкам ви ❤❤❤❤