Fuck You, Love ( Завършена)

1.Един обикновен ден

Събудих се в страхотно настроение въпреки че днес съм на училище, но поне там ще видя приятелите си .

Станах от така удобното легло и си взех един бърз душ .
След това облякох черни скъсани дънки и бяла тениска , след което отидох в кухнята и видях на масата оставени вкусни палачинки със шоколад.
Обожавам палачинки и винаги очите ми светват когато ги видя , те са нещо без което не мога да живея .

Седнах на масата и изядох поне 5 палачинки, бих изяла още но исках да си оставя за после .

Реших да тръгвам защото щях иначе да закъснея затова си взех раницата и тръгнах към спирката .
Качих се на първия рейс който видях и седнах единственото свободно място което видях .

10 минути по късно се намирах вече в класната стая където си пишех домашното .
Знам, че сутрин не се пише, но какво да правя, много ме мързеше вчера а не искам да имам двойка за ненаписано домашно така че , сега е времето .
Поне съм сама в стаята и няма никой който да ми пречи.
Но странното е ,че моята откачалка я няма все още .
Това е супер странно, обикновенно идва супер рано .
Точно затова взех телефона и я набрах .

- Любов моя къде си ?

- В леглото , къде другаде.

-Защо си в леглото бързо ставай , че ще закъснееш.

-Днес кой ден е ?

- Понеделник

-Ама аз си мисля , че сме неделя, идвам след двайсет минути съм тук , може би , но ако все пак закъснея кажи на госпожата , че съм се успала и ще закъснея малко .

-Добре , но да не посмяла да легнеш пак в леглото .

-Няма, обещавам .Айде чао.

-Чао .

Ех, това момиче ще ме побърка , голяма лудетина , но пък си я обичам.
Тя е най-добрата ми приятелка без която не мога да живея , просто не си представям живота какъв щеше да ми бъде ако тя не беше до мен .
Лудетината носи името Никол като по принцип й казвам Ники .

А докато Ники дойде аз ще си пиша домашното.

Времето си минаваше и в стаята идваха един по един всички, но от Ники нямаше и следа .
А аз вече бях готова с домашното и спокойно чаках да дойде откачалката ми.

И изведнъж в стаята влезе човека който най-много мразя на този свят.
Моля аплодисменти за Мадисън.

Да както всяка сутрин си разменяме по един поглед все едно казваме "Здрасти " или "Добро утро "

Може да се правя, че я харесвам , но всъщност изобщо не е така, защото тя е голяма надута идиотка която си мисли , че е в центъра на света.
Не смея да й казвам нищо в лицето защото знам колко е властна и има огромна компания зад себе си .

За това просто се усмихвам тъпо и гледам да си мълча .

–Мия ...?

–Да, кажи ?

–Имаш ли домашното по математика за да го припиша от теб?

Изобщо не исках да й давам домашното ми , но какво да се прави , като ме е страх да и се опълча , просто не мога .
Затова кротко извадих тетрадката от раницата ми и я дадох на Мадисън.
Тя ми се усмихна мазно , седна и започна да преписва на бързо .

А аз все още чаках моята лудетина , но явно нямаше намерение да идва сега.

Започна първият час -История .
Госпожата отново разказва как някой се е бил , как някой умрял , отново тези глупости .
И докато госпожата дрънкаше аз си слушах музика на слушалки и се любувах на прекрасните корейци които слушах .

Ами да си кажа , аз съм запалена по kpop песните а и не само,  обожавам да гледам k-drami , затова и понякога ходя на училище без домашно,  защото само ги гледам .
Никой не знае , че слушам тази музика защото знам ,  че може би ще ми се  подиграват,  единствения човек който знае и който също като мен ги харесва това е Никол.
За това и сме най-добри приятелки,  е не само заради това де....

Но както и да е, часът си минаваше добре , докато изведнъж някой влетя в стаята  и това беше моята откачалка.

Тя се извини да госпожата и бързо седна до мен .

–Защо се забави толкова много?

–Ами трябваше да закусвам , трябваше да се изкъпя и то времето мина .

–Нищо сега важното е , че си тук .

Здравейте отново от мен , дълго време мислих дали отново да пиша и ето ме с нова книга .
Надявам се да ви хареса ❤❤❤❤❤❤❤
До скоро❤❤❤