Извинението🔞

Глава 4

Гл. т. Ейва
Стоях и гледах през прозореца и мислех за живота си до преди 3 месеца.
Колко щастлива бях, имах приятели, момче в което бях влюбена.
После Мая пострада, Дом ме намрази, отвлече ме и ада започна, дори спеше с мен само за да ме нарани. Първият ми път беше с Дом, беше много специален момент за мен. Знаех че той беше правилното момче за мен.
Мислейки за хубавите неща не чух отварянето на вратата.

-Здравей, малката!-уплаших се, бързо ме намери.
-Здравей, Дом.
-Мисля че развалих кефа ти.
-Нормално е.
-Хайде да се прибираме малката, имаме да играем игри!
-Не желая.
-Не те питам.
-А трябва. Тей че Дом разкарай се.
-Миличка, опитах да съм мил.

Застана пред мен хвана челюстта ми и ми удари шамар, болеше но няма да се предам колкото и да боли. Започна да ме рита и то много силно.
-Отслабнал си Дом, преди риташе по-силно.
-Така ли скъпа?-попита и ме изрита още по силно.
-Ахх...
-Как си скъпа?
-Много добре скъпи..

Продължи да ме рита без да му пука...

-Скъпа хайде да играем на една игра!
-Върви по дяволите животно!-всичко ме болеше но ще продължа да се държа.

Настани ме на стола.
-Скъпа ще играем на въпроси и отговори.
-Все ми е тя, копеле.
-Ако не отговориш правилно ще те боли.
-Първи въпрос.
-Обичаш ли семейството си?
-Разбира се!
-Втори въпрос?
-Мразиш ли ме?
-От дъното на душата си!!
-Грешен отговор и ме удари, а аз паднах на земята.
-Скъпа защо лъжеш?
-Дом към теб не усещам друго освен омраза!
-Трети въпрос.
-С Мая карали сте се?
-Не и ти го знаеш.
-Четвърти въпрос държиш ли на Мая?
-Разбира се!
-Последен въпрос
-Защо и навреди?
-Моляя??
-Отговори ми!!
-Доминик не съм и навредила!
-Не ме лъжи, ти си била!!!
-Не бях аз!
-Ако си беше признала щеше да е поне една идея по безболезнено!

Започва безмилостно да ме удря и рита...Не знам колко време мина нищо не виждах само чувствах поредния му удар...После спрях да чувствам каквото и да е.. Ще оцелея и ще ти отмъстя Доминик...Ще усетиш омразата ми....

Гл. т. Дом

Ричард ми се обади и ми каза че Мая е будна. Не можах да опиша какво е чувството!! Моята Мая е будна.

Погледнах към тялото на Ейва. Отмъстих за сестра си.

Вече бях в болницата и тичах към стаята и. Когато влезнах в стаята я видях да се усмихва.

-Домм!

-Мая!- отидох да я прегърна.

-Малката не знаеш колко ми липсваше.

-И ти на мен.

-Батко?

-Да миличка?

-Къде е Ейва, на нея не и ли липсвам?

-Миличка нека не говорим за това сега.

-Но аз искам да я видя.

-Защото...

-Защото той я тормози Мая!-каза Рик влизайки в стаята.

-Това е някаква шега нали?

-За жалост не е!

-Но батко ти я обичаше.

-Тя ти навреди, мразя я!

-Но не Ейва ме блъсна!

-Какво......??

-Да.

-Ами кой?

-Беше Ана!

-МОЛЯЯ?