Извинението🔞

Дом

Исках да направя този ден още по специален за мен и Ейва, знам че Ейва много харесва сините рози и исках да отида и да взема колие което да носи всеки ден. Исках да не забрави този ден. 

-Скъпа,ако излезна за няколко часа ще ми е разсърдиш ли?

-Всичко наред ли е?

-Да, просто трябва да свърша нещо наистина важно?

-Добре.. но се върни бързо.

-Обещавам, постой с Мая за кратко и ти обещавам че дори няма да усетиш липсата ми. А и като ви познавам ще започнете да говорите за бъдещите ни деца. Който естествено нямам търпение да имаме. - той и намигна, след което я целуна силно. Сложих един кичур зад ухото усмихнах и се и тръгнах.

Качих се в колата и тръгнах към града. Някаква песен вървеше по радиото и за части от секундата колата изхвърча от пътя. 

Мамка му някой нещастник наистина иска да умира.. Главата ми...

Виждах няколко души да се приближават към мен. Мамка ви жена ми ме чака у дома, ще ви изтрепя копелета.. Това беше последното което помня преди очите ми да ме предадат и да се затворят.

Ейва

Мая не спря да пищи 10 минути колко е щастлива и не спря да ми дърпа ръката за да ми гледа пръстена, аз не можах да сваля пръстена от този невероятен пръстен. 

Обаче имах някакво лошо предчувствие и не исках изобщо да пускам Доминик да излиза. Майната и на работа с всичките му пари не му се налага да работи и един единствен ден от живота му.

-Миличка, какво има? Изобщо не ме слушаш..

-Мая просто много се тревожа, Ник излезе а аз имам много неприятно усещане че ще стане нещо лошо.

-Абсолютно нищо лошо няма да стане, не се тревожи. Искаш ли да му се обадим за да се увериш.

- Да.

- Добре, ето ти телефона.

Звъннах му и чаках, хайде Дом.. Моля те вдигни, покажи ми че всичко е наред.. Вдигна!

-Ако си го искаш обратно ще дойдеш в мазето на великия Монро!- и ми затвори..

-Не....

-Ейва, миличка какво има...