Днес беше деня в който ще си отмъстя на Ана. Стоях пред вратата на килията и, време е за отмъщение.
- Здравей, лисицо.-казах и се усмихнах с дяволита усмивка.
- Дом, какво става? От толкова време съм тук а не знам защо?
- Не знаеш така ли? Защо ли не ти вярвам? Аа да сетих се! Защото вече знам истината Ана.
- За каква истина говориш?
- За катастрофата на Мая.
- Казах ти че беше Ейва, видях я!
- КАК СМЕЕШ ДА ЛЪЖЕШ!!
- Не лъжа! Ако Мая беше будна щеше да може да ти каже истината!
- МАЯ Е БУДНА И МИ КАЗА ИСТИНАТА!-след думите ми тя пребледня.
- Ка-квоо?
- Каквото чу!
- Дом нищо не съм направила, скъпи!
- Да не би да се уплаши Ана?
- Дом недей, не съм искала така да става..
- Огледай тази стая.. тук Ейва преживяваше всичко което е трябвало, ти да преживяваш.
- Недей моля те..
- Спокойно аз още не съм започнал.
- Дом аз съжалявам..
- Ана не се хаби. Кажи ми защо набеди Ейва за всичко.
- Нищо няма да ти кажа, копеле!
- А сега станах копеле? Защо с лошото Ана!
- Тя не те заслужаваше ,а ти беше заслепен за нея като кученце.. Ти трябваше да обичаш само мен. А хубавата ти сестра не спираше да ми пречи. За това реших да е премахна. Всичко беше изпипано до последния детайл, но Ейва се появи и я спаси.. но после всичко стана перфектно ти намрази Ейва.
Бияше я, продаваше я всичко беше перфектно. Тя страда а аз печелих.
Не издържах и я ударих. Завих юмрука си в лицето. Ще си отмъстя, ще страда така както страдаха Мая и Ейва.
Откопчах токата на колана си, сега ще си го получиш Ана. Започнах да я бия с колата без грам милост а тя плачеше. Ейва колкото и да я биех не плачеше никога пред мен. Когато гнева ми малко спадна я оставих, цялата беше в синини но много неща още я чакат.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Извинението🔞
RomanceТя е отвлеченото момиче което всички искат да пречупят.Той се наслаждава да я вижда как страда.Тя не знае защо той я мрази толкова и защо всеки ден я наранява.Той иска да я види победена с разбито сърце,каквото е негово.
