Извинението🔞

Глава 7

Гл. т. Ейва
Цялото тяло ме болеше, не знаех къде съм?Или какво са ми причинили..
- Ейва миличка отвори очи.
- Ма-яя
- Хайде Ейва събуди се.
Отворих очи и ярката светлина ме заслепи.. след няколко примигвания свикнах.
- Ма-яя..
- Да.
- Ти си добре.
- Да миличка.
Погледнах човека който не исках да виждам никога повече.
- Ти какво търсиш тук??
- Спокойно той веднага се маха.
- ВЪНН!-извика му Мая
- Мая моля те искам да говоря с нея.
-Но аз не желая!
-Моля те, Ейва! Имам какво да ти кажа!
-Ще те изслушам. Мая нека говори.
-Искам да сме само аз и ти!
-Забрави! Няма да ти позволя отново да я нараниш!
-Няма да я наряна отново!
-Мая изчакай навън.
-Добре миличка, ако има нещо тук съм!
-Ейва как си?
-Отлично се чувствам!
-Ейва моля те искам да знам как си.
-Много съм добре.
-Ейва а-аз съжалявам..
-Ти какво? Ахахахахахахаха..
-Ейва сериозен съм.
-Доминик не ме карай да се смея.. Всичко ме боли..
-Ейва аз съм сериозен.
-За кое съжаляваш Доминик?? Ааа за кое негоднико? Че след като ти ми беше първи, ме даваше на други???За това ли? Или защото ме биеше когато не беше на кеф? За всичките синини по тялото ми??Или или за бебето което изгубих???За кое Доминик??
-Бе-бее..Какво бебе??
-Кое бебе??Ами чакай да се сетя?
Ами.. моето бебе Дом! Това с което растеше в мен 2 месеца и което ти уби когато ме преби за първи път!
Единствения който знае беше Рик!
Ти никога нямаше да научиш за него но сега защо да не те нараня?
-Искашш да кажеш че си била бременна с моетоо дете?
-То не беше твое а МОЕ!!
-Било е наше!!
-Не Дом, то беше мое ако знаех за всички неща който ми причини, щях да избягам и да го отгледан Сама! Но ти ми отне шанса! Сега се махай! Не искам нито извиненията ти, нито нищо от теб! Живей щастлив живот с Ана!
-Ейваа...мишленце..
-Никога повече не ме наричай така! Това мишленце вече е мъртво, сега ще научиш какво е болка Доминик!
-Ейваа аз много съжалявам..
-ВЪННН!
-Чу я какво каза Доминик! Марш!!