Надежди и мечти

Първа глава

Обзалагам се, че всеки е чувствал тази болка. Болката, която в момента ме е "тръшнала на земята". Да, дами и господа, говоря за училището. У-Ч-И-Л-И-Щ-Е.

Като нищо ще взема да повърна. Ама сериозно говоря. Ако искате да видите милион разбити мечти и надежди, входът на училището е винаги отворен! Заповядайте! Тук може да видите неправда, унижения, потъпкване на достойнството на човека, първа любов...

А аз ли? Аз съм поредната мишка в голямата сграда.

Казвам се Мария. Прякорът ми е Гриър. Имам си две най-добри приятелки и Гучи. Убедена съм, че по-късно ще разясня. За последна година съм в училище. Харесвам най-сладкото момче ever! Обаче, разберете. Малко съм пълничка.... Надявам се, усетихте сарказма. Не съм имала гадже, мисля, вече разбрахте защо. Горе-долу съм умничка, ама повече е на към долу.... Разбира се, не всеки може да бъде като Франция. Това е прякорът на една от най-добрите ми приятелки. Как да го опиша това чудовище, тя е перфектната руса стройна умна мацка и е една от популярните. Ама пък я обичам. Другата най-добра приятелка - Вяра /Чери/. Та, Чери също си е умна яка чернокоса мацка. Момчетата тичат след нея. Свири на китара и пее хубаво, носи тениски на Nirvana и подобни групи, скъсани дънки и кецове. И сега си представете нас трите една до друга, аз по средата, обградена от две мацки, наистина страшна гледка е. Тръгнала съм да отслабвам отдавна, ама все не ми се получава.... А Гучи, тя е от друг град, но и с нея сме най-добри приятелки. И тя милата не преуспя в любовта като мен. Не ме разбирайте погрешно! И тя си пада секси мацка, ама не иска гадже, откакто я заряза момчето, в което беше влюбена. Ако питате мен, голям тъпак е бил онзи, та да зареже момиче като нея. Нищо, това не пречи на щастието и первезността й. Сигурна съм, че в скоро време пак ще се влюби и ще си намери гадже. Бъдете сигурни, че ако и следващият я зареже, ще го убия с кухненския нож!

А сега да разкажа за момчето.... Обожавам го! Обичам го! Свири в рок група и е вокалът. Страшно е сладък! Има руса коса, която вдига нагоре, пиърсинг на устата, който обича да прехапва /умирам си, като го прави/, висок е, доста. Има красиви сини очи. Името му е Владислав, но всички му казват Владо. Гадното е само, че си пада бройкаджия, и една мацка я държи максимум месец. Но не спирам да вярвам, че ще ме обикне. Като заговорихме за вяра, мисля, че Чери ми звъни. Тя и Франция стават особено нахални, като стане дума за събуждане. Моето събуждане. Била съм се успивала твърде често и затова ми звънят на смени - Франция ми е аларма понеделник, сряда, петък и понякога в почивните дни, а Чери - всички останали. А що се отнася до истинското име на Франция, ще трябва да изчакате още малко.

Да, бях права. Вяра ми звъни. Вдигнах.

- Ало, Гриър, ставай! - бодро ми заповяда Чери.

- Идиотка! Как може с Франция да сте толкова гадни! Това е заговор! - престорено се възмущавах аз.

- Недей да се ядосваш като Хитлер в засада! - през смях ми отговори тя. Ето, нали ви казах, че е умна.

- Добре, започвам да се оправям. Мусолиновци гадни. - започнах да се хиля и аз. Затворих й.

Дълго време рових из гардероба за подходящия тоалет. Да не повярва човек, избрах. Облякох се и застанах пред огледалото. Решех дългата си до кръста кестенява коса. Боли. Все още боли. Нареших се. Ох, вече не боли!

Бях готова за тръгване.