Поредния учебен ден. Бек този път отиваше сам към университета. Чен по-рано сутринта му бе звъннал за да му каже, че не се чувства добре и ще си остане в тях, като Шумин е проявил желание да се грижи за него. На Бек му стана много сладко, че Шумин се притеснява за приятеля му. Все пак се разбра с Чен след университета да дойде да го посети и той нямаше как да откаже.
Половината от деня мина. Бекхьон умираше от скука, особено по време на лекциите. Нямаше с кой да си общува. Дойде и време за обяд. Момчето се отправи към столовата, взе си за ядене и седна на една свободна маса. Вече от 10 минути не си беше хапвал от яденето, а просто го побутваше с вилицата. Не беше в настроение да яде дори. Чан го наблюдаваше отстрани и му беше толкова гузно за него. В един момент просто стана и се насочи към мъника.
Бек усети ръката на Чан върху рамото си.-Хей Бекхьон, защо си самичък?
-Ами Чен е болен и не дойде днес на лекции. - насили се да се усмихне.
-Искаш ли да седнеш при нас?
-Не искам да се натрапвам...
-Това не е натрапване, аз те каня, спокойно. Трябва да се запознаеш и с други хора все пак. - отвърна мило Чаньол.
-Добре тогава.
Двете момчета се отправиха към масата, където седяха останалите.
-Момчета това е Бекхьон. Бек това са Кай, Лей и Сехун. Най-близките ми приятели от доста време насам. Ако изръсят някоя тъпотия не им се чуди.
-Ей, момчето ще си изгради грешно впечатление за нас. - каза Кай, след което Бек се засмя сладко.
-Здравейте, приятно ми е да се запознаем. - отвърна първокурсникът.
-И на нас ни е приятно. - отвърна Сехун, като останалите кимнаха. - Все пак е рядкост да видим Чаньол да завръзва нови приятелства.
-Ей! - каза Чан и ритна Сехун под масата.
-Ауч, е какво сега, лъжа ли?
-Може да си затваряш устата от време на време знаеш ли? Няма да ти навреди.
Бек просто гледаше мълчаливо и се усмихваше.
-Не им обръщай особено внимание, винаги са били така. - прошепна му Лей.
-Приличат на каращи се куче и котка. - отвърна Бек.
-Хаха прав си, така е. - включи се в разговора и Кай.
-Хей, а къде е приятелчето, с което движиш постоянно? - попита Лей.
YOU ARE READING
𝕄𝕪 𝕝𝕚𝕥𝕥𝕝𝕖 𝕙𝕒𝕡𝕡𝕚𝕟𝕖𝕤𝕤 [Chanbaek]
Romance-През живота си почти никога не бях щастлив, но ти си малкото щастие, от което се нуждаех всичките тези години... -Цял живот си мислех, че живея щастливо, но явно съм бил заблуден. Празнотата, която чувствах на моменти, това малко щастие, от което и...