𝕄𝕪 𝕝𝕚𝕥𝕥𝕝𝕖 𝕙𝕒𝕡𝕡𝕚𝕟𝕖𝕤𝕤 [Chanbaek]

Chapter 17

Двете момчета вече бяха облечени и готови за университета. Имаха късмет, че днес лекциите им бяха от по-късно и успяха да се наспят, колкото е възможно.
Качиха се в колата на Чаньол и потеглиха. Бек се беше загледал напред. Все още в главата му се въртеше историята от миналото на Чаньол. Беше му малко трудно за приемане. Да вършиш такива неща, само защото са те зарязали. Каква ли болка трябва да е изпитвал?
А и Бекхьон не знаеше какво е любов до скоро. Тепърва щеше да изпитва това невероятно чувство. Усети как Чаньол хваща ръката му и преплете пръстите им. Бек се усмихна на това му действие, но се разтревожи когато видя посърналото му изражение.

-Чани има ли нещо?

Ушаткото си пое дълбоко въздух преди да проговори.

-Докъто ме отбягваше се срещнах с Хе Ра. - стисна ръката му по-силно. - Отидохме до болницата защото настоявах да направя тест за бащинство. Трябва да излезе скоро. За това и последните нощи не спах много. Наистина ме е страх от резултата Бек. - Чаньол стискаше едновременно ръката на Бек и волана. Молеше се бебето да не е негово. Знаеше, че ако той се окаже бащата всичко щеше да се срине. А не искаше нищо да го свързва с онази ,,змия" както той я наричаше в мислите си.

-Искаш ли... да дойда с теб. - Бек не знаеше какво друго да каже. Но осъзнаваше, че Чаньол се нуждае от подкрепа.

-Наистина ли? Благодаря ти... - Една малка усмивка се настани на лицето на Чаньол. Точно от това имаше нужда в момента. От своя малчо.

Пристигнаха пред университета. Отпред на оградата седяха Сехун, Кай, Чен и Шумин. Явно ги чакаха. Чаньол слезе от колата и момчетата го поздравиха, само че се зачудиха защо отива от другата страна на колата. След като Йол отвори вратата и от нея се показа Бек им стана ясно.

-Явно са се оправили. - прошепна Чен.

-Интересно как... - Допълни Сехун гледайки как Бек накуцваше леко.

Двамата влюбени се държаха за ръце и отидоха при останалите. И както винаги Сехун не пропусна да се изръси.

-Я кой вече не е девствен. - усмихна се мазно Хуни сочейки по-малкия.

-Какво?! - извикаха останалите при чутото, а Бек се беше засрамил много и отново бузките му поруменяха.

-Ти пък от къде знаеш отворко? - попита Чаньол.

-Хайде сега. Личи се и знам кога на някой са му го вкарвали отзад предната вечер. И ако кажеш, че накуцването е защото е паднал или нещо подобно... няма да минат при мене тия. - Сехун се ухили още повече поглеждайки към Бек. Като го видя как си е скрил лицето с ръце, остана доволен от себе си. Знаеше, че не греши.