𝕄𝕪 𝕝𝕚𝕥𝕥𝕝𝕖 𝕙𝕒𝕡𝕡𝕚𝕟𝕖𝕤𝕤 [Chanbaek]

Chapter 13

Дните си минаваха, а Бек имаше чувството, че все повече затъваше. Осъзнаваше, че това, което е започнал да изпитва към гиганта не беше просто увлечение. Беше нещо доста по-силно. Усещаше как по-често задържаше погледа си върху него и след това отместваше глава, за да не го забележи. Опита се да го отбягва, защото го бе страх от чувствата си, но това нямаше как да се случи при все, че Чаньол му помагаше със свиренето на пиано.
При Кай и Лей нещата бяха един вид в застой. Все още не бяха говорили за случилото се, защото Лей отиде за известно време в Китай, с предтекста да се види с родителите си. А всъщност просто му трябваше време да размишлява. Кай беше меко казано наранен, и понеже Йол знаеше само да го смъмря за станалото, Бек винаги се опитваше да го развесели, което допринесе за сближаването им.

Сега Кай, Бек, Чаньол, Сехун, Чен и Шумин седяха на земята в хола на Чаньол, играейки на истина или предизвикателство.

-Е Сехун, истина или предизвикателство? - попита Чен.

-Хм, истина.

-Ако трябваше да изчукаш някой в тази стая, кой би бил?

Разбира се, въпросите и предизвикателствата, които си казваха не бяха от най-типичните. Все пак играта трябваше да е интересна.

-Хах, лесен избор. Беки. - усмихна се Сехун като намигна на по-малкия. Това му действие накара Бек да се изчерви и да го изгледа притеснено, а Чаньол да стисне юмруци ядно.

-Чаньол ти избираш.- подкани го Сехун.

-Предизвикателство. - отвърна злобно.

-Играй 7 минути в рая с малчото. - Сехун знаеше, че ще го направи, защото нямаха право да отказват на тази игра.

-Какво е това? - Бек гледаше леко объркано, а Чаньол отбягваше погледа му.

-Скоро ще разбереш. - Усмихна се Хуни.

Двете момчета станаха и Сехун ги набута в килерчето, което се намираше в кухнята. Заключи и каза, че след като изтече времето, ще се върне. Само, че нямаше да ги остави само за 7минути.

-Ъм добре. Обаче все още не мога да разбера каква е тази игра. - Бек продължаваше да пита.

-До сега не си ли я играл?

-Мне, как се играе? Ще ми обясниш ли?

-Не мисля, че ще искаш. - през на Чаньол главата започваха да минават мисли, които според него не трябваше.