𝕄𝕪 𝕝𝕚𝕥𝕥𝕝𝕖 𝕙𝕒𝕡𝕡𝕚𝕟𝕖𝕤𝕤 [Chanbaek]

Chapter 22

Този показваше, че Чаньол не е баща на детето. Беше отрицателен.

-Тази малка.... - Йол стисна листа в ръката си и се запъти на долния етаж.

-Оо Чани, какво има?

-Ще ти кажа аз на теб какво има.. ТОВА ВИЖДАШ ЛИ ГО А?

-Къде го намери? - Хе Ра седеше вцепенена. Не очакваше, че плана и ще се провали.

-Има ли значение? Значи не съм бащата на това дете. А ти най-нагло си фалшифицирала документите. Знаеш ли какви проблеми ми навлече на главата?! Знаеш ли какъв психически тормоз ми причини?! Сега вече ще си го получиш, курва такава!

-Чаньол какво правиш? - момичето отстъпваше бавно назад.

Чан беше ядосан до мозъка на костите си. Не можеше да разсъждава трезво. В ума му изникваше всеки един момент, в който с Бек се караха заради нея, всеки момент, в който виждаше, че на малкия му беше гадно заради отсъствието му, заради  "синът му". Момента, в който въобще тази усойница се бе появила на вратата му с детето, твърдейки, че е негово. Започна да чупи всичко, което видеше. Стъклената маса, столове, лампи. Всичко. Гневът бе превзел тялото му. Крещеше с пълно гърло, псуваше я. Просто искаше тази веднъж завинаги да се разкара от живота му. Хе Ра посегна да вземе телефона си и в този момент се радваше, че пази още номера на приятелите му. Пръв ѝ излезе Сехун и го набра, надявайки се да вдигне.

-Ало?

-Сехун ела бързо и спри Чаньол, преди да ми е изпотрошил дома!

-Какви ги говориш? Чуваш ли се?

-Просто ела, бързо! Той е обезумял...

-Какво става? - попита Кай.

-Чаньол.. той, не знам. Нещо се е случило в дома на Хе Ра.

-Какво? Какво е станало, има ли му нещо? - Бекхьон започна да се притеснява.

-Хей хей, спокойно Бек, не се напрягай. Сигурен съм, че всичко е наред. Сега ще отида да проверя какво става.

-Идвам и аз.

-А не, оставаш тук.

-Няма Сехун, искам да дойда и няма да ме спреш! - настояваше по-малкия.

-Май ще ходим всички. - включи се Кай.

-Ъх, добре. Да побързаме. - въздъхна примирено Сехун.

~🤍~

Трите момчета стигнаха възможно най-бързо пред дома на Хе Ра. Чуваха се крясъци и чупене на предмети. Щом влязоха в къщата и тримата бяха видимо зашеметени. Беше голям беспорядък, а Чаньол беше наистина като обезумял.