𝕄𝕪 𝕝𝕚𝕥𝕥𝕝𝕖 𝕙𝕒𝕡𝕡𝕚𝕟𝕖𝕤𝕤 [Chanbaek]

Chapter 28

-Горе главата Йол, всичко ще е наред. - опита се да го успокои Чен.

Трите момчета седяха в болницата вече приблизително от 2 часа. По някаква причина не им даваха да влязат в болничната стая при Бекхьон. Чаньол беше крайно изнервен. Един от докторите излезе от стаята на Бек и Чаньол се запъти веднагически към него.

-Докторе как е той? А бебето? Мога ли да вляза при него? - започна да го засипва с въпроси Йол.

-Не мисля, че ще е мога да ви позволя да влезете момента. Пациентът се нуждае от почивка и никакъв стрес.

-Как така? Искам да го видя и да знам, че е добре!

-Докторе моля ви, разберете го. Той е бащата на детето. - опита се да убеди доктора и Шумин.

-Казах не. Съжалявам, влизам ви в положението, но съм категоричен, че пациентът има нужда от спокойствие.

-О хайде де. Разберете, че ако не го видя ще се побъркам! Няма да го подлагам на стрес, гадже съм му все пак.

-Мисля, че не ме разбирате. Пациентът има нужда от почивка! И не знам какви са ви отношенията и коя е точната причина за това, но припадъкът е следствие от много насъбрал се стрес и лека температура. Така, че си направете сметката дали вие сте го подложили на този стрес или някой друг. - каза едвам сдържащ нервите си доктора и си тръгна.

Последното изречение сякаш заби Чаньол в земята. Замисли се дали той не бе причината за припадъка на Бек. Дали не бе прекалил? Въпреки, че знаеше какво е състоянието му. Главата го заболя и краката му започнаха да треперят. Залитна и щеше да падне ако не бяха бързите реакции на Чен и Шумин.

-Чан мисля, че ще е по-добре да се прибереш. - продума Шумин.

-Искам просто да го видя...

-Знам, ние също. Но виждаш, че не ни позволяват.

Йол се замисли за момент. Какъв щеше да бъде смисъла ако опиташе пак да спори с някой от докторите? Знаеше, че няма да го послушат каквото и да каже. Накрая просто се примири и кимна унило.

~🤍~

-О, ти се събуди. - усмихна се леко доктора.

-Къде съм? - попита Бекхьон.

-В болница. Бил си припаднал и твои приятели те донесоха до тук.

-А къде са те? - Бьон започна да се оглежда.

-Няма ги. Тръгнаха си. В момента имаш нужда от почивка и никакво безпокойство.