Всичките ми ангели

Глава 1

4 години по-късно

Зоуи

Вървях по претъпканите улици и бързах максимално, като периодично поглеждах телефона си. Отново се спънах и едва не се строполих заради високите си токчета. Въпреки това винаги бих предпочела неизбежните срещи отблизо с плочките, отколкото да съм вечно най-ниският човек в стаята. Никога не показвах притеснението от ръста си, но макар в личните ми документи да пишеше, че съм цели метър и шейсет, това си беше далеч от истината. Заклатушках се отново като патица и вече виждах търговския център, откъдето трябваше да си взема обяда. Едва бях преминала през централния вход, когато телефонът се раззвъня в ръката ми. Погледнах разсеяно екрана и щом видях името на Антъни, широко се усмихнах.

– Здравей, скъпи.

– Здравей, любов моя – чувайки обръщението му, весело се засмях. Само той ме наричаше така. – Какво прави моето лудо момиче днес?

Господи, сигурно имаше радар, защото винаги засичаше кога съм тръгнала на лов. Всъщност предвид, че беше най-близкият ми човек, не бе странно. Той знаеше абсолютно всичко за мен. Понякога половин дума му стигаше, за да разчете всяка моя мисъл.

– Опитвам се да не изгубя цялата си обедна почивка, докато си взема едно кафе и нещо за хапване – отново забързах крачката си и припряно се засилих към ескалатора. – Но за теб знаеш, че ще отделя и целия си ден. Какво става?

– Около офиса ти има дузина места за обяд, как може да не се вместиш в един час?

Присмехът в гласа му беше нещо напълно обичайно, когато говорехме за което и да е мое действие. Всъщност може дори да се каже, че несръчността и абсолютната ми липса на координация бяха любимите му теми.

– Ами днес дойдох до търговския център, така че ще ми отнеме повече време.

Още щом го казах, осъзнах допуснатата грешка. Но просто мразех да го лъжа. Пък и имаше решения в живота ми, за които не позволявах на никого да се меси. Все пак от последвалата пауза вече се подготвях за предстоящата лекция.

– Нужно ли е да питам защо отиваш чак дотам, или и сам мога да си отговоря?

Да, тонът му беше назидателен и до болка познат. Все едно отново говорех с брат си. Стомахът ми се сви.