Всичките ми ангели

Глава 2

3 месеца по-рано

Кристофър

Бях го получил! Бях извоювал повишението си! И сега новата ми длъжност ме караше да се чувствам не като най-младия съдружник, а като господар на целия свят. Усещането пък беше в пъти по-сладко, не само защото бях положил дяволски много усилия за тази фирма, а и защото бях победил точно Пол Бейкър във вечното ни съревнование. Човекът, с когото бяхме в един отдел и привидно поддържахме добри отношения, но тайно неистово се мразехме като истински съперници.

Поне с останалите момчетата смятахме добре да се почерпим в новия бар над Таймс Скуеър, където уж беше невъзможно да се намерят места. Не и за човек като Харис от правния отдел, който сякаш имаше връзки навсякъде. Вярвах в думите му, че е преспал с половин Манхатън и ако не беше жената, която ме чакаше вкъщи, сигурно щях да му завидя.

Поводът тази вечер все пак беше достатъчно специален, за да реша, че е време да извадя и кубинските пури. Не че толкова ги харесвах, а по-скоро ги купувах заради света, в който живеех и работех. Една луксозна пура винаги придава повече тежест на мъжа, в чиято ръка се е озовала.

Бях казал на Айрин, че тази нощ ще се забавя, но със сигурност щях да отпразнувам повишението си и с нея. Утре, на някое хубаво място, с шампанско само за мен. Но пък в любимите ѝ ресторанти винаги можеше да поканиш половинката си на танц, а тя умираше да се хвали с танцувалните ми способности. По нейни думи, когато аз я придружавах на дансинга, всички очи били вперени в нея. Да, женската суета не ѝ беше чужда. Може би щях и да я изненадам с нещо ново, лъскаво и достатъчно скъпо за вкуса ѝ. Сега обаче бързах да се прибера, за да взема пурите, така че скочих от таксито, само колкото да грабна един от любимите ѝ десерти, и продължих към вкъщи.

С приятелката ми живеехме в апартамент на Пето Авеню. Определено беше прекалено голям за двама души, но предвид, че очаквахме първото си дете, мястото беше повече от идеално. Новият член, чиято поява предстоеше, успя да ме изненада и наистина не го бях включвал в сметките си. Отне ми съвсем малко време, за да свикна с мисълта и да започна да се вълнувам за предстоящото най-ценното нещо в живота ми. Въпреки това доста вода щеше да изтече, преди да помисля за къща в предградията с двор и куче, а и когато Айрин се нанесе при мен, не изглеждаше да е недоволна от жилището ми.