Всичките ми ангели

Глава 4

Кристофър

Върнах се при вуйчо ми и подчинените му, а кръвта кипеше във вените ми. Когато вчера се сблъсках с онова неугледно, но привлекателно момиче във фоайето, приятно се изненадах от срещата си с толкова естествено и неподправено същество. Несръчните ѝ движения и мръсната ѝ детска тениска едва не ме разсмяха – нещо, което отдавна не ми се бе случвало. Чувайки името ѝ, въобще не я свързах с любовницата на вуйчо си. Но безспорно това беше същата жена, която преди минути дойде да ми се предлага в склада. Причерня ми от яд заради хлапашката ми заблуда.

От месеци слушах за златната Зоуи, без която Бърт не можел да живее, и сега, щом я видях на живо в тесните ѝ дрешки и високи обувки, разбрах защо е запленен от нея. Може да беше шейсет и пет годишен, но явно такива кукли все още му действаха. Просто не виждаше, че си е същата като агресивните дашни жени в Ню Йорк, с които бях повече от свикнал и които скачаха върху всеки достатъчно дебел портфейл.

Когато за първи път чух за нея, незнайно защо си представих жена, подобна на старата му асистентка госпожа Купър, която беше далеч по-близо до възрастта му. Но...

Вече долавях потропването от приближаващите ѝ токчета и със свити юмруци се обърнах към вуйчо ми, който нетърпеливо я чакаше. Не смеех да я погледна, докато заемаше мястото си, защото още ме изяждаше собствената ми наивност. Втренчен в стената, се заслушах в думите на Бърт.

– След като всички сме тук, да минаваме по същество – плесна с ръце и продължи. – Както ви е ясно, аз не съм вечен и все някога планирам да се пенсионирам. Затова е тук племенникът ми. Ще започнем въвеждането му в работата ни, а когато му дойде времето, той ще застане на поста ми.

Дори и да искаше да каже още нещо, сепнатото ахване на, да кажем, асистентката му го прекъсна.

– Какво? Господин Рейдън, ами Мелиса?

Паникьосаният ѝ глас искрено ме зарадва и самодоволно я премерих с очи. От пребледнялото ѝ лице се почувствах поне малко отмъстен.

– Зоуи, знаеш, че на дъщеря ми за момента не може да се разчита, а аз нямам времето да я чакам да порасне. Освен това Кристофър е също мой наследник и е напълно квалифициран за поста ми.

Очевидно думите на възрастния ѝ любовник бяха достатъчни, за да ѝ затворят устата. Не знам как можеше да му повлияе довечера в леглото, но шокираното ѝ лице ми подсказа, че не е подозирала за плановете на вуйчо ми. Тази мисъл леко ме смути – ако не е знаела, защо тогава дойде при мен?