Всичките ми ангели

Глава 8

Зоуи

Какво е успехът? Многоцифрена заплата, скъпа кола, добре уреден брак и социално положение? Ами не! И то не защото аз нямах нищо от изброеното. А защото успехът е нещо индивидуално и със сигурност не е просто съвкупност от материални постижения.

Бързах за работа и упорито се опитвах да се измъкна от натоварения трафик на връщане от болницата. Ужасявах се от всички лечебни заведения и от спомените, които ми навяваха белите престилки и познатите миризми. Всеки път престъпвах прага с нежелание. Но днес, на излизане, по изключение бях щастлива. Макар и рано сутринта, успях да видя Мария и малката ѝ дъщеричка Сарита, за да им поднеса подаръка от фирмата. Трогнатите сълзи в очите на младата майка ми припомниха всичко онова, което не можем да купим с пари и от което се нуждае душата ни.

И основният въпрос – какво е успехът?

За мен беше шансът да имам дни като този, когато вечер ще знам, че съм направила нещо значимо. Дори и за един човек. Че ще се гордея с това, което върша, и с тази, в която съм се превърнала.

Сутринта ми със сигурност не започна толкова позитивно, особено след спомена от миналата вечер. Бях едновременно ядосана и на себе си, и на Кристофър. Но след като той напусна жилището ми, виждах единствено измъченото му изражение. За него отново бях допринесла аз и това напълно измести обидата от финалните думи.

След трите седмици напрежение снощи най-сетне бях почувствала, че ледът между нас се топи, а в следващия миг стената отново се беше вдигнала. Още докато седяхме, разделени от кухненския ми плот, знаех, че съм на път да се заровя там, където не ми е мястото. Но непреодолимото желание да опозная този човек просто ме заслепи. Беше ми омръзнало да виждам единствено преградите и лишена от всякаква предпазливост, се хвърлих към пролуката, която усетих в бариерата му. Само за да се сблъскам с нрава му, който, за жалост, добре познавах.

Мразех факта, че по цял ден работя с толкова дистанциран и недостижим човек. Мразех мнението му за мен и изтръпването в стомаха ми всяка сутрин, когато го видех. Мразех и това, че сега отново влизах в офиса, готова за поредната емоционална битка.

Всичките ми колеги вече се канеха да се прибират от терасата, така че ги пресрещнах, за да им предам благодарностите на Мария. Успяхме да си разменим едва по няколко думи и беше време да отида на бюрото си.