Всичките ми ангели

Глава 5

Зоуи

Щом стана пет часът, грабнах нещата си и напуснах офиса, без да се обадя на никого. През последните два часа бях разпечатала всички документи, които вярвах, че ще са необходими на бъдещия ми шеф, така че да не се налага да работи на бюрото ми. Изтръпвах от тази перспектива и вече с умиление си спомнях за идеята да деля офиса със змии и гущери. Сега направо я приветствах!

Но докато вървях към дома си, колкото и да се стараех и да се опитвах да ангажирам съзнанието си, събитията откакто за първи път срещнах Кристофър Брандън, не спираха да се въртят в главата ми. Антъни беше прав, че не мога да помогна на всички и след днешната случка започвах да го разбирам. Ала както винаги в съзнанието ми непрестанно се връщаха наранените лешникови очи и това ме побъркваше. Вътрешните ми инстинкти, които изглежда също грешаха понякога, ми казваха, че не мога да обърна гръб на страдащ човек. Но разумът ми ме караше да страня от Кристофър максимално, защото привличането ми към него беше неестествено. От самото начало нещо не беше наред и не, не се уповавах само на интуицията си.

Не можах да пренебрегна и обидните му думи. Съзнавах, че съм ги провокирала, но винаги се бях гордяла с честността си и дълбоко ме нараняваше идеята, че някой може да има толкова гнусно мнение за мен. Особено по отношение на господин Рейдън, когото обичах като баща. Никога нямаше да забравя всичко, което беше строил за мен, а сега за първи път се срамувах от близостта, която бяхме изградили през годините.

Исках колкото се може по-бързо да си прибера и да забравя отминалия ден, така че бързо прекосих парка, а от най-близкия магазин си купих бутилка вино и кутия полуготови нудели.

Едва бях прекрачила прага на апартамента си и вече събличах дрехите си, докато останах само по бельо. Бързо се мушнах под душа, оставих водата да отмие напрежението от деня и вече по-свежа се върнах в кухнята. Сложих на плота вечерята си, сипах си чаша от виното и включих лаптопа.

Щом видях отворената Фейсбук страница на Мат, си спомних за клипчетата, които трябваше да проуча, и произволно започнах да ги пускам. Колкото повече гледах, толкова повече ме запленяваше тази досега несериозна за мен литература. Имаше нещо наистина вдъхновяващо в уж обикновените хора, които тайно бяха герои, борещи се със злото. Сладкият треперещ глас на Мат допълнително ме очароваше и след всеки следващ клип все повече се мотивирах да изградя приятелството ни. Добротата му лъхаше от всяка пора на тялото му и знаех, че когато веднъж се разкрие пред света, ще намери хората, които ще оценят всичките му качества.