Най-новата уеб адаптация на OCN е тук! Ние се гмуркаме бързо сред нещата, докато нашата странна банда ловци на демони изпълнява мисия и се опитва да вербува нов член. Представихме ви един сладък и съпричастен герой, за когото няма как да не се вкорените. Ако часът на отваряне е някаква индикация, предстои ни искрено приключение.
ЗАБЕЛЕЖКА: Това е повторение на първия епизод.
ЕПИЗОД 1 ПРИЕМАНЕ
Отваряме в дъждовна нощ в град Jungjin. Младо момче на име SO MOON рисува семейството си, докато седи на задната седалка на колата им. Той е разстроен от мама и татко, че са твърде заети, за да изпълнят обещанията си (и двамата са в полицията), и ги изключва от портрета си.
Татко SO KWON (камея от Jeon Suk-ho) изважда aegyo, докато So Moon не пропука усмивка. Момчето светва, когато мама и татко обещават да отделят време за семейно пътуване, затова той ги запечатва в своята скица.
На друго място мъж накуцва на покрива на сграда, като се трепва от намушкване в червата. Той успява да се обади на Со Куон, който вдига, докато е спрян на червена светлина. Кървещият мъж е детектив GA MO-TAK (Yoo Joon-sang), който отчаяно предупреждава So Kwon да бъде внимателен. „Трябва да оцелееш!"
Преди Mo-tak да може да обясни, дузина фигури с качулки се появяват и започват да атакуват. Въпреки че отвръща на удара, той накрая пада над перваза и се приземява върху паркирана кола. Докато Со Куон с тревога слуша, камион се блъска в превозното им средство.
Мама успява да се хвърли на гърба, използвайки тялото си, за да защити So Moon. Момчето разтърсващо се обажда на родителите си, но те не реагират. Кракът му е смазан и кърви, което води до загуба на съзнание.
Пред очите му се затварят, така че Мун забелязва шофьора на камиона да върви към тях и слабо призовава за помощ. Този човек надниква, за да провери семейството, без да прави ход да съдейства. Това определено беше предварително медитирано.
Седем години по-късно. SO MOON (Jo Byung-kyu) е израснал до светъл и синов внук, живеещ с баба и дядо по майчина линия. Докато помага на баба да се измие, тя казва на So Moon да умре, обвинявайки смъртта на мама върху него. Въпреки че боли, So Moon поддържа усмивката си и умело я успокоява. Той е свикнал с това, тъй като тя е болна и не е напълно себе си.
През годините Со Мун продължава да рисува и е признат за артистичните си таланти. Стаята му е изпълнена с разкадровки и дизайни на герои. Докато рови из рафта си, Соун се натъква на старата рисунка на семейството си и се губи в мисли.
