In Your Arms

Problems

Блейк

По дяволите! Тази жена ще ме побърка! Затварям очи за няколко секунди, но това не помага, дори става по-зле.

Бриана.

Тази дяволско секси жена! Не трябваше, по дяволите, не трябваше да ме целува, не трябваше да ми позволява да докосвам кожата ѝ, да я целувам.

Поклащам глава, за да се успокоя, но не се получава. Кожата ѝ беше толкова мека и гладка, устните ѝ толкова меки и сладки. Начинът по който ме гледаше, по който ме целуваше. Изстенвам раздразнено и лягам по корем на леглото си. Не трябваше да отивам в апартамента ѝ, това не беше правилно, но си помислих, че съм объркал всичко на рождения ми ден. Тя стана дистанцирана и си помислих, че няма да ми проговори повече.

Звъненето на вратата прекъсва мислите ми за съседката ми.

-Бриана?!-изненадан съм, че тя е тук.

-Здравей и на теб. -усмихва се с най-чаровната си усмивка. -Мога ли да влезна?-повдига вежда, а аз се отдръпвам от вратата.

-Да, разбира се. -отдръпвам се от мястото и тя влиза.

-Не мислех, че ще дойдеш след ка-

-Е, тук съм.-завърта се към и ме прекъсва.

-Радвам се, че дойде.

-Дойдох, за да поговорим.-тя сяда на дивана и минава с ръце по бедрата си като се опитва да оправи дънките си.

Забелязал съм, че винаги оправя дрехите си, когато не знае какво да каже или направи.

-Ще бъда честна.-въздъхва и поглежда към пръстите си. Сядам срещу нея на креслото и се заглеждам в лицето и.- Исках да те целуна, не си мисли, че съм го направила с други намерения или защото съм се почуствала длъжна, след като ти първи искаше да го направиш. Щях да ти отвърна и тогава ако Хейли не се беше появила. Също така ми хареса, сигурна съм, че би подлудил всяка жена с тези устни, но...

-Но?

-Но това не беше правилно, знаеш това! Виж, аз наистина те харесвам, ти си чудесен приятел и не искам това да бъде развалено заради целувка, разбираш ли ме?

Разбирам ли я?

Не.

-Разбирам те напълно и си права.-усмихвам се.

-Ох, благодаря за разбирането. Мислех, че няма да се съгласиш. Благодаря наистина. -тя става от мястото си. -Трябва да тръгвам, дойдох само, за да поговорим, извинявай, че те оставям така, исках да оста-