In Your Arms

Friends

Бриана

Когато с Хейли сме заедно имам странно чувство в гърдите, че нещо не е наред. Чувствам някакво притеснение сякаш всеки момент ще се случи нещо. Тя не изглежда да е забелязала странното ми държение и спокойно пие от кафето си.

-Между другото. -обляга се назад и скръства ръце пред гърдите си. -Виждам, че си станала много близка със съседчето. -изхъмква раздразнено.

-Мисля, че е нормално човек да се разбира със съседите си.

-Ти го ненавиждаше, а изведнъж започнахте да пиете кафе заедно. -оттласква се от стола и се подпира на лакти на масата.

Прави онзи нейн поглед, който поьнавам до болка.

Тя го иска.

-Би било странно да си пия кафето с годподин Милър, въпреки че е доста приятен. -повдигам рамене. -А госпожа Лорънс ме ненавижда за това, че не станах гадже на седемнайсет годишния ѝ внук.

-Търсиш си оправдания. -извърта очи.

-Може и така да е. -усмихвам се. -Но не мисля, че е уместно да се бъркаш в отношенията ми с новия ми приятел. -натъртвам на последното.

Тя замълчава, отново се обляга назад и започва да се оглежда.

-Обедната ми свършва, а тази вечер съм на фитнес. -отбелязвам. -Трябва да тръгвам. -усмихвам ѝ се фалшиво, надявам се да е забелязала.

-Аз също трябва да тръгвам. -казва монотонно.

Изваждам от портфейла си точно колкото за прекрасното лате и мъфина и ги оставям на масата.

-Намини утре?-повигам вежда, а тя кима.

-Ще видя дали мога. Имам доста работа в офиса.

Дарявам я с последна усмивка и излизам от кафенето. Слънчево и топло е, което ме карат да увия ръкавите на черната ми блуза. Когато пристигам в сградата на фирмата Лидия ми съобщава, че имам гост и това изобщо не ми харесва. В асансьора отново и отново оправям краищата черната ми дънкова пола. Оглеждам се в огледалото за стотен път. Асансьорът най-накрая спира, леопардовите ми токчета затракват по пода. Не искам да знам кой е там. Всъщност това е първият път, в който някой извън работата идва тук.