In Your Arms

Midnight conversation

Бриана

Опитвам се. Наистина силно се опитвам да държа очите си затворени, за да заспя колкото се може по-бързо, но просто не се получава. Ядосана съм. Дори по-зле. Бясна съм. Бясна съм на себе си, бясна съм на Блейк, бясна съм на Хейли, бясна съм на всички и всичко. Мразя да съм бясна, а това ме кара да се ядосвам още повече.

Вдишай.

Издишай.

Обръщам се по гръб и зяпвам тавана. Трябва да съм спокойна. Утре, о, извинете, след четири часа съм на работа, но мозъкът ми отказва всяка моя молба за сън. Спирам да се опитвам, няма смисъл. Ставам от леглото и се запътвам до кухнята, за да си направя някакъв чай и да си сипя вода. За моя изненада лампата на Блейк свети. Затърсвам с поглед стаята, за да го открия и го намирам да обикаля насам-натам по шорти и ожесточено да спори по телефона. Размахва ръка, хваща се главата и си дърпа косата. Наблюдавам го още около минута как ядосана се опитва да обясни нещо, но не му се получава и той затваря на човека от другата линия като многократно натиска върху телефона. Решавам да му пиша, за да видя дали добре. И не, имам отедвид на телефона. Това не е видеоклип на Тейлър Суифт.

Той ми отговаря почти веднага с простия отговор "добре съм". Замислям се за момент дали да настоявам да ми каже или просто да се направя на незаинтерасована.

_briannaa_: Мислиш ли, че този номер ще мине при мен?

blake.holland: Надявах се. (:

blake.holland: Надеждата умира последна.

_briannaa_: Твоята умря още когато щеше да счупиш екрана на телефона си, за да затвориш.

blake.holland: Не съм го счупил

blake.holland: Чакай, чакай

blake.holland: Значи си ме наблюдавала?

_briannaa_: Може да се каже ;)

blake.holland: Споделен грях е половин грях (:

_briannaa_: Сменянето на темата също няма да те измъкне. ;)

Той само прочита съобщението и не отговоря. Оглеждам апартамента му, но няма следа от него, въпреки че лампата свети. Оставям телефона си на масичката и се излягам на дивана. Няма смисъл да се ядосвам, все пак не всички хора искат да говорят за проблемите си.

Почукването на вратата ме кара да подскоча. Вече знам кой е и не поглеждам през шпионката, а направо отварям вратата. Блейк изобщо не си прави труда да каже нещо или изобщо по някакъв начин да покаже емоция, а направо обвива ръцете си около мен и ме прегръща силно.