In Your Arms

Too close

Бриана

Никога през живота ми не ми се е налагало да спя на дивана и не съм спала там и вече разбирам всички оплаквания на мъжете, които биват наказвани от жените си да спят на дивана. Колкото и скъп диван да имате той в никакъв случай не може да побере двама души, така че не си харчете парите напразно. Събуждам се с главоболие и болки във врата. Блейк едва ли не е превзел целия диван и съм на път да се строполя на пода като чувал с картофи. Опитвам се да бутна тялото на Блейк, което заплашва да смаже лявата част от моето тяло и свършвам паднала на земята по дупе с един крак под Блейк. Той се събужда от настаналия шум от падането ми и ме гледа няколко секунди в изненада, но когато осъзнава какво се е случило прихва да се смее. Ядосано изваждам крака си от под гърба му и се изправям.

-Добро утро и на теб.-промърморвам и се прозявам.

-Добро.-Блейк продължава с детинското си хилене, което ме кара да го даря с раздразнен поглед и да тръгна към банята. 

-Искаш ли закуска?-поглеждам вяло към Блейк, но той е зает да оглежда задника ми.-Искаш ли да спреш да ме оглеждаш, да си затвориш устата, за да не влезе някаква муха и да станеш от дивана ми преди да те изхвърля от дома си?

-Извинявай.-казва нежно.-Ако не искаш да те оглеждам  по-добре се облечи.-извърта очи.

Поглеждам към дрехите си, но в тях няма нищо кой знае какво. Просто пижама.

-О, това го казва човекът, който всяка сутрин обикаля гол пред прозореца си?-усмихвам му се самодоволно и се запътвам към кухнята.

Когато отварям хладилника устата ми заплашва да удари земята. Тази седмица забравих да отида на пазар и хладилникът ми плаче за нови покупки. Отбелязвам си наум днес да напазарувам и изваждам останалия лаваш, останалите гъби от снощи, последния домат и маслини. Като по чудо имам малко моцарела, която слагам върху останалите продукти. 

-Какво правиш?-Блейк сяда на стола до масата и ме поглежда сънено докато аз слагам лаваша в тигана, за да го запека и да го запечатам от едната страна, където покрих продуктите с останалата част на хляба.

-Арабски хляб и зеленчуци. Не е най-добрата закуска, но нямам нищо останало в хладилника.

-Ще изям всичко, което ми дадеш за закуска.-казва и се обляга на стола.

Слагам неговия хляб в чиния и я поставям пред него. Той търпеливо ме изчаква да седна и двамата се храним мълчаливо. Изяждам моето преди Блейк и щом оставям чинията си в мивката му съобщавам, че отивам да се преоблека. Днес времето изглежда повече от добре затова решавам да сложа бяла пола, която като по чудо не прозира и черна изчистена тениска. Отгоре слагам един от любимите ми карирани блейзъри в сиво. Косата ми изглежда добре и вълните от вчера все още са там, така че просто прекарвам пръсти през вълните, колкото да я оправя, за да изглежда още по-добре. Тотално забравям за Блейк, но той е така добър да цъфне в стаята ми докато си правя очната линия и да ме стресне.