In Your Arms

Parents

Бриана

Обичам родителите си, наистина. Те винаги са били грижовни и добри с мен, но понякога прекаляват. Както днес. Не съм ги виждала от месеци, липсваха ми, разбира се, но да ги намеря в апартамента си щом се прибера от работа? Е, това е малко плашещо.

-Колко време ще останете тук?-задавам въпроса си предпазливо.

-Само два дена, скъпа. Знаеш, че Кол няма да успее сам да гледа Трейси и Арес. -татко се засмива.

Родителите ми са горди притежатели на два коня, които съм сигурна, че обичат повече от мен. След като и двамата навършиха петдесет и пет вложиха спестените си пари в малка ферма в покрайнините на малкия град Холтвил. Като по филмите. Кол е съсед-помощник(какъвто аз никога не успях да имам) и им помага както те на него.

-Ще си взема почивка, може да прекараме малко време заедно.

-Добре.

Чакай малко. Два дена? Две сутрини? Съсед развяващ пенис?! Трябва да говоря с Блейк.

-Ъм, аз... трябва да отида до Блейк, новият ми съсед, бях му услужила с...ами със зарядното ми и трябва да си го взема, ще се върна след минутка. -съобщавам. -Ще си взема якето. -запътвам се към спалнята и навличам коженото си яке, както и в джоба му напъхвам зарядното си.

Почуквам на вратата на Блейк и след минута той я отваря само по шорти.

Колко изненадващо.

-Да?-той се обляса на вратата и както винаги не пропудка да ме огледа.

-Ъм, виж, родителите ми са тук за два дни и става ли сутринта да не обикаляш гол? Или поне да си свалиш щорите защото няма начин мама да остави моите затворени.

-Добре.

-Моля те, не искам след това да- какво? Съгласен си?-поглеждам го изненадано, явно, наистина много изненадано, защото той се ухилва. -Благодаря.

-Няма проблем.

-Няма да е зле да го правиш и останалите сутрини. -подмятам докато се запътвам към стълбите.

-По-добре излез от тази сгрда преди да си променя мнението!-чувам смеха му докато слизам надолу.

-Вече съм отвън!-подвиквам и отново чувам как се смее.

Щом съм вкъщи оправям нещата с работата, а родителите ми се държат така сякаш за първи път идват тук. Предлагам им да излезнем да вечеряме някъде и те като по чудо са съгласни. Вечерята минава гладко и с много въпроси за това кога аджеба ще се омъжа. Променям темата на разговора на няколко пъти, но знам, че ще ме тормозят с това докато не кажа "да" пред олтара.