Can love you more than this

Part 1

Събудих се от шума идващ от улицата.Сънено погледнах през прозореца,  видях Луи и приятелите му- Зейн,Хари,Лиъм и Найл . Явно бяха дошли за няколко дни.

Влязох в банята измих си зъбите и очите. Преоблякох пижамата си, и вързах дългата си кафява коса на небрежен кок. Слязох долу в кухнята и направих закуска за всички. Лив слезе долу и я поздравих. Тя започна да яде, докато ми разказваше за плановете си за днес.

-Днес ще отида да си потърся работа. -каза тя

-Ами днес мисля малко да си почина, беше дълга година и се радвам, че завършихме с отличие.А и ще си потърся квартира.-казах аз още малко сънена.

- Добре. И пак ти казвам остани при мен колкото време искаш има място и за двете ни. А и ти си ми най-добрата приятелка не мога да те оставя.-говореше, докато вече измиваше чиниите.

-Знам, но не мога да ти нахалствам така!-изправих се и и подадох своята чиния.

-Ще ти се разсърдя, не ми нахалстваш! Даже напротив приятно ми е да сме заедно.-тя ми се усмихна и подсуши ръцете си.

Когато завърших университета преди около месец, разбрах, че родителите ми са загинали при катастрофа, причинена от пиян шофьор, който оцеля, но сега е под съд. Планирах да се върна в Чикаго. Лив обаче ме разубеди, и ми предложи да остана при нея.Аз се съгласих и оттогава живея при нея в Лондон. Запознахме се преди четири години,когато започнахме да учим в университета. Станахме съквартирантки и най-добри приятелки в течение на времето.

-Утре ще се срещнем в онази изоставена фабрика за…- мислите ми бяха прекъснати от гласът на Зейн. Лив видя брат си Луи и го прегърна. Поздрави и приятелите му.

-Здравей Емили!-каза топло Найл.

-Здравейте как сте?-попитах ги аз.

-Ами добре сме, ти?-отговори ми Лиъм

-О, по-добре съм!-казах и се усмихнах с фалшива усмивка.

Всъщност никак не бях добре. Мама и татко много ми липсваха.На погребението им имаше много хора. Те бяха много мили хора и не заслужаваха такава смърт.

-Ние ще останем тук за 2 седмици, нали не възразяваш?-попита Зейн,обръщайки се към Лив.