МИСТИКЪЛ

Глава 1 - Бен Мендес.

Малкият Мистикъл беше съвсем обикновено градче, в което хората живееха съвсем нормално, докато не дойде злото в града.
Зло, което беше погребано и чакаше да бъде освободено, за да може да превземе Мистикъл.. И този път, може би, щеше да успее, ако не бяха група приятели, които се опитаха да го прогонят от градчето. Питате се дали бяха успели? Ще разберете, ако се потопите в историята.
------------------------------------------------------
Учебната година започна съвсем нормално за всички в гимназия Брауърт.
Някой се раздаваха, че отново са на училище, а други не особено.. като например Бен Мендес.
За него училището беше като затвор, защото всичко за него беше непознато. Наскоро се беше преместил в градчето и не познаваше никого. Живееше с майка си Анна и нейният нов съпруг - Кол, или както Бен му казваше - чичо Кол, защото беше брат на бащата на Бен.
Бен имаше хоби - да свири на китара! Това беше и мечтата му, да стане известен певец, който да прави концерти с китарата си.
Първият училищен звънец удари и всички влязоха в час при господин Лес, учителят по История, с изключение на Бен. Той закъсняваше.
•Г-н Лес - И така, ученици. За тези, които не ме познават. Казвам се господин Лес и ще ви преподавам тази година по предмета История. Радвам се отново да ви видя!
Бен почука на вратата и влезе тихо, докато господин Лес пишеше името си на дъската.
•Г-н Лес - Закъсняваш, млади господине. Имам очи дори и на гърба си!
•Бен - Прощавайте сър, няма да се повтори.
•Г-н Лес - Не сме се срещали преди.
•Бен - Нов ученик съм, сър.
•Г-н Лес - Тогава ни се представете!
•Бен - Казвам се Бен Мендес. Наскоро се преместих в Мистикъл с майка ми.
•Г-н Лес - Хубаво, намери място и седни!
Бен поогледа класната стая, но всички места бяха заети, с изключение на едно - това до Ейприл Купър.
•Бен - Може ли да седна до теб?
•Ейприл - Да, заповядай!
•Бен - Благодаря!
•Ейприл - Казвам се Ейприл, приятно ми е!
•Бен - Бен, на мен също! Лош ли е господинът?
•Ейприл - Не трябва да се притесняваш от него, защото иначе ще забележи и няма да те остави на мира.. иначе е добър човек.
•Бен - Ясно!
В междучасието, Бен и Ейприл отиват до шкафчетата им.
•Ейприл - Каза, че наскоро си се преместил тук?
•Бен - Да! Преди месец.
•Ейприл - Не си ли намери приятели?
•Бен - Не съм все още.. но намерих теб, надявам се да сме приятели.
•Ейприл - Разбира се, защо не. Ще те запозная с групичката ни от приятели. Добре дошъл в Мистикъл и в гимназия Брауърт.
Бен се усмихна, Ейприл също.
Ейприл запозна приятелите си с Бен и всички седнаха в столовата, за да си говорят.
•Вероника - Значи си нов тук. Харесва ли ти градчето ни?
•Бен - Да, красиво е!
•Едгар - Но има зло...
•Вероника - Едгар, спри.
•Бен - Какво имаш предвид?
•Едгар - Казват, че градът ни е прокълнат. Наскоро изчезна момче от нашото училище, казваше се Шон. Никой не е чувал за него от седмица.
•Ейприл - Ед, престани с тези неща.. не е времето. Както и да е. Е, Бен, довечера ще има парти в гората, ако искаш може да дойдеш.
•Бен - Да, защо не, вече сме приятели.
•Едгар - Да, разбира се!
•Бен - А какъв е поводът?
•Вероника - Едно разглезено богаташче прави купон, поканил е всички от училище.
•Бен - Тогава ще се видим там!
•Вероника - Разбира се!
•Бен - Ще тръгвам, че майка ми ще откачи. Ще се видим довечера!
•Едгар - Хей, може ли да дойда с теб? Не ми се прибира толкова рано в нас.
•Бен - Да, няма проблем.
•Ейприл - До довечера, момчета!
Бен и Едгар тръгнаха.
•Вероника - Уау! Толкова е сладък, Ейприл.
•Ейприл - Да, хубав е. Както и да е.
•Вероника - Чакай малко, да не би да си го харесала, а?
•Ейприл - Не ставай смешна, Вероника, хах. Аз също ще тръгвам. До довечера, скъпа.
•Вероника - До довечера!
------------------------------------------------------
•Бен - Мамо, прибрах се!
•Анна - Как мина първият учебен ден, миличък?
•Бен - Добре, мамо! Това е Едгар, моят нов приятел.
•Едгар - Приятно ми е, госпожо!
•Анна - Приятно ми е, Едгар! Радвам се, че Бен се е сприятелил с някого. Седнете, ще ви направя нещо за хапване.
•Бен - Благодаря, мамо, но ще бъдем в моята стая. Хайде, Едгар!
•Анна - Както искаш, миличък.
Бен и Едгар се качиха в стаята.
•Едгар - Готина стая!
•Бен - Благодаря, брато.
•Едгар - Сами ли живеете?
•Бен - Не, живеем с чичо ми Кол. Той е съпруг на майка ми.
•Едгар - Разбирам! Защо избрахте точно това градче? Тук не е много безопасно.
•Бен - Защо мислиш така?
•Едгар - Защото много често изчезват деца, а и не само. Тук става нещо странно.
•Бен - Хах, не мисля така. От месец не съм виждал нищо странно. Градчето е съвсем спокойно.
•Едгар - Дано да си прав, брато.
•Бен - Бъди спокоен. До колкото знам, чичо ми Кол е заместник шериф тук, всичко е под контрол.
•Едгар - Сериозно? Това е много хубаво.
•Бен - Да!
•Едгар - Как приемаш това, че чичо ти и майка ти имат връзка?
•Бен - Все още не го приемам. Чичо Кол е брат на баща ми. Не можех да повярвам, че майка ми и чичо ми са го предали така.
•Едгар - И аз на твое място щях да съм объркан. Разбирам те. Както и да е, аз мисля да тръгвам, радвам се, че се запознахме и че ме докара у вас. Ще се видим довечера.
•Бен - Аз също се радвам! Да те изпратя до вратата?
•Едгар - Ще се справя, хах.
Едгар излезе от стаята на Бен и си тръгна. Бен се хвърли на леглото си и мислеше за Ейприл.
•Бен - Какво ми става, познавам я едва от няколко часа...
------------------------------------------------------
(НА ВЕЧЕРТА)