МИСТИКЪЛ

Глава 12 - Кладенецът.

Всички се прибраха шокирани и изплашени в къщата .
•Ейприл - Успокойте се...
•Мат - Аз съм виновен, той умря заради мен...
•Ейприл - Никой не е виновен.
•Бен - Какво ще правим сега? Да се обадим ли в полицията?
•Ейприл - И какво ще им кажем? Ще ни обвинят в убийство.
•Вероника - Приятели, това което се случи е нещо ужасно. Какво ще правим? Да се обадим ли на родителите ни?
•Бен - Ако им кажем за това, чичо ми веднага ще дойде и ще разследва.
•Вероника - Тогава какво ще правим. Объркана съм.
•Мат- Как какво? Тук се случват странни неща и ще напуснем този град! Уж дойдохме да се забавляваме и да си починем малко, а бедите не спират да ни следват. Имам чувството, че сме прокълнати.
•Едгар - Как ще го напуснем? Нашите казаха, че ще ни дадат пари за връщане чак след 3 дни. Сега имаме пари, колкото да се издържаме.
•Бен - Ще се махнем още днес от този град.. не искам да оставаме повече тук! Нали, Ейп?
Ейприл погледна всички и не казваше и думичка.
•Вероника - Нека позная. Искаш да останем тук?
•Мат - Ейприл, преди малко се случи нещо ужасно. Нима искаш да останем тук и да разследваме?
•Ейприл - Замислете се... тук се случва нещо странно. Отецът ни каза за кладенецът, след което се хвърли в него. Това не е случайно!
•Мат - Като каза кладенецът... имам да ви казвам нещо странно.
•Едгар - Какво?
•Мат - Когато бях до езерото... някой започна да ми шепне.
•Ейприл - Някой?
•Мат - Шепотът идваше от кладенецът. Сякаш имаше някой там долу. Беше толкова странно и зловещо. Прибижих се, след което нещо започна да ме дърпа в кладенеца.
•Ейприл - Това е плашещо... Все още ли искате да напуснете града?
•Мат - Да! Не искам да оставам тук. Животът ни може би е в опасност. С "Вампирът убиец" ни се размина, но сега е различно.
•Ейприл - Ако не разберем какво става, ще има още жертви и ще стане много по-лошо. Моля ви, замислете се. Щом сме дошли тук, значи не е случайно. Трябва да предотвратим това!
•Бен - Ейприл е права!
•Мат - Хубаво, дори и да останем, Н
нямаме никакви следи, няма откъде да започнем.
•Вероника - Знам къде може да намерим отговори на въпросите ни!
•Мат - Къде?
•Вероника - Тук! В къщата!
•Ейприл - Права си! Нека претърсим къщата, може да открием нещо
Всички започнаха да претърсват къщата на отец Клифърт, но не успяваха да намерят нищо.
•Едгар - Безнадеждно е! Тук няма нищо, освен тази стара снимка.
Едгар показа снимката на останалите. На нея имаше огромен дъб, а пред него жена, мъж и малко дете.
•Ейприл - Може би това са родителите на отецът.
•Бен - Изглеждат толкова щастливи на снимката.
•Вероника - И с какво ще ни помогне тази снимка?
•Ейприл - Чакайте малко... Дървото е до езерото.
•Вероника - Е и?
•Ейприл - Някой от вас забеляза ли дърво там?
•Бен - Всъщност не...
•Ейприл - Значи е отрязано!
•Вероника - Също като дърветат тук в двора на отеца.
•Бен - Това определено е следа. Но какво ли значи?
•Ейприл - Де да знаехме...
•Едгар - Предлагам ви да си лягаме, ако въобще ще може да заспим. И утре да решим какво да правим.
•Бен - Прав е! Сутринта ще решим какво ще правим. Няма какво да направим през нощта.
•Мат - Хубаво! Имам нужда от сън след това, което се случи. Хайде, да си лягаме.
Всички отидоха в стаята. Вероника и Едгар заспаха. Но Мат, Ейприл и Бен бяха будни, не можеха да заспят. Ейприл - от въпроси. Бен - също. А Мат - от страх.